Doya Doya Moda Zeynep

doya doya moda zeynep

Val cenis 2017 scij pressbook

Int

er n

Jo u

b fo

r In

ion

ts • S ki Cl u b

al J

n a lis our

ion

al J

our

n a lis ts • S ki C lu b I n

ter

r In

b fo

Jo u

r n a lis

t e s • S k i C lu

r n ali s

Since 195

SCIJ

ti o

C l ic k to op e n t h e c o r r es p o nd i n g pa g es And o r r a . . . . . 2 Bel g iu m . . . . . 2 Bu l g ar ia . . . . 3 –5 C anad a . . . . . 6 – 8 C r oatia . . . . 8 – 1 2 Cz ec h R ep u b li k 1 3 – 1 5 F inl and . . . . 1 6 – 1 9 F r anc e . . . . 1 9 –22 G er many . . . 23 – 24 Hu ng ary . . . 24 – 26 Ir el and . . . . . 26 Italy . . . . . 27 – 3 0 Kaz aks tan . . 3 0–3 3 Nether l and s . . 3 4 R o mania . . . . . 3 5 S er bia . . . . 3 5 – 3 6 S l o v enia . . . 3 7 -3 8 S pain . . . . 3 9 – 4 0 S w ed en . . . . . 4 1 Tu r key . . . . 4 1 – 4 5 U nited King d o m . 4 6 U . S . A. . . . . . 4 6 – 4 7

Val Cenis 2017 Press Book

SCI CLUB INTERNATIONAL DES JOURNALISTES INTERATIONAL SKI CLUB of JOURNALISTS

Val Cenis front page

Andorra

Media: Dona Secret • Title: The most unknown Alps Date: 26 May 2017 • Text: Mari Carmen Grau

Gastrono

26 • Andorra • Núm.

esa, mia, Bell

Maig 2017 • Preu:

Societat

Media: rtbf.be Title: Attacks in Belgium have also affected ... Napoleon Date: May 2017 • Text: Bruno Schmitz

es or, Llibr lar, Mot , Moda, L

Dona Secret

Viatges,

Belgium

Val Cenis front page

Media: rtbf.be, viva cite Title: We are not pigeons Date: May 2017 Text: Bruno Schmitz

INFO

1,50 €

Les attentats en Belgique ont aussi a ecté… Napoléon !

S ENTREVISTE MARC FORNÉ NER CRISTINA FOR Ó MERI DUR N DANIEL DE JUA

ESPORTS A, SILVIO MOREIR ATE KAR PASSIÓ PEL

SANT JORDI, RES FESTA DE LLIB I ROSES

S CELEBRACION O, THÉ BATEIG DEL EL REI DEL DIA

Sophie Bellocq

ipt :vo id( 0); )

Fotos: McGrau

SOCIETAT GO, FOREVER TAN ESPECTACULAR

A IVINDICATIV

DEGANA RE

La végétation a depuis caché nombre des panneaux qui jalonnent la route touristique Napoléon en Wallonie. L'administration wallonne devrait bientôt solutionner ce problème. - © Belga

Bruno Schmitz  Publié il y a 24 minutes

C’est la première fois que Wallonie-Bruxelles Tourisme (WBT) communique des chiffres of ciels de fréquentation. La route touristique Napoléon avait attiré quelque 363 076 visiteurs

L’Esquí Club Internacional de Periodistes (SCIJ) ha celebrat aquest any el seu 63è encontre internacional. I ho ha fet en una estació dels Alps allunyada dels grans circuits, però no per això menys interessant. Dona Secret hi va ser present.

lors de son année inaugurale en 2014. Ces chiffres se basent sur la fréquentation déclarée par les maisons du tourisme et les différents opérateurs touristiques qui opèrent sur ces 90 kilomètres. La route Napoléon suit en fait le parcours de l’armée impériale en Belgique en 1815. Elle passe notamment par Jamioulx, Beaumont, Charleroi, Fleurus, Ligny et s’achève bien sûr au pied de la butte du Lion de Waterloo. Une carte touristique spéci que, des panneaux routiers bruns agrémentés du célèbre chapeau bicorne de l’empereur et même un guide vert Michelin avaient été édités pour l’occasion. Sauf que, depuis, les résultats sont un peu décevants. "2015 était une année particulière avec l’ensemble des célébrations du bicentenaire de la bataille de Waterloo. On a recensé 494 371

Per Mari Carmen Grau

visiteurs sur la route", précise Pierre Coenegrachts de Wallonie-Bruxelles Tourisme (WBT),

L’

"dont 302 563 rien que pour les sites touristiques de Waterloo". Les autorités s’attendaient donc à

estació de Val Cenis, situada als Alps francesos, a tocar de la frontera italiana, forma part de la vall de la Haute Maurienne Vanoise, que comprèn tres estacions d’esquí i uns pobles amb molt encant. Un d’ells, Bonneval-sur-Arc, ha merescut la qualificació de “Le plus beau village de France”. El cim més alt de la zona arriba als 3.752 m i les estacions totalitzen prop de 350 km de pistes d’esquí alpí més 193 km de pistes d’esquí nòrdic. La gastronomia és la típica dels Alps, amb uns formatges extraordinaris, i fondues i raclettes a cada cantonada.

poursuivre sur des bases un peu moindre, mais toujours à la hausse. "Le hic, c'est qu'en 2016, on a recensé 358 621 visiteurs sur la route, dont 159 000 uniquement à Waterloo. C’est donc moins qu’en 2014, même si les chiffres sont plus ables aujourd’hui qu’à l’époque et c'est une petite déception". Du all-in pour passionnés de guerres et d'histoire militaire Côté explications, il y a les attentats du 22 mars bien sûr. "Ils ont freiné pas mal de visiteurs étrangers, alors qu’au niveau belge cela s’est globalement maintenu", justi e WBT. "Mais l’offre doit aussi être enrichie". L’objectif est de porter (et de stabiliser) le chiffre à 400 000 visiteurs par an, dès 2017. Et pour cela, Wallonie-Bruxelles Tourisme sort ses armes. "Nous avons déjà demandé à l’administration wallonne de dégager les panneaux routier recouverts par la verdure. Cela parait anecdotique, mais cela joue beaucoup pour le marketing et pour susciter la curiosité des touristes de passage".

És en aquest marc que va debutar el congrés anual de l’SCIJ, que aquest any va comptar amb la participació de prop de 70 periodistes procedents de 28 països. Andorra participa en aquests encontres des de l’any 1986, i dos anys més tard ja acollia la seva primera trobada internacional.

Ensuite, un nouveau pack "tout compris" va être lancé. Le but est de proposer au visiteur les logements, repas et visites avec une sorte de formule "all-inclusive", ce qui favoriserait aussi des retombées pour les hôtels et restaurants situés sur la route. Ils pourraient être proposés dès le mois de juin, avec pour objectif de séduire les passionnés de ce qu'on appelle le tourisme de mémoire. En n, dernier argument de poids, WBT vient d’être désigné à la vice-présidence de la

Fédération Européenne des cités napoléoniennes. "Et cela, c'est un fameux coup de pouce pour faire notre pub à l'étranger. Cela nous donne un visibilité supplémentaire par rapport à l'ensemble des sites napoléoniens et, donc, des arguments pour convaincre ces touristes.

Durant tota la setmana, a banda de les curses d’esquí alpí i d’esquí de fons, es van celebrar diversos actes, entre els quals va destacar l’assemblea general de l’SCIJ, on es va presentar el proper congrés que se celebrarà a Pamporovo (Bulgària) a finals de febrer del 2018. D’altra banda es va tenir l’oportunitat de visitar el laboratori soterrani de Modane, al mig del túnel de Fréjus, on hi ha el Centre National de Recherche Scientifique, on els científics treballen sobre la física de les partícules i l’astrofísica. •

::: Dona Secret ::: núm. 25 ::: Abril 2017 :::

 

(#)

ELS ALPS MÉS DESCONEGUTS

PARÍS 2024, EL GRAN REPTE Una de les sessions de treball del congrés va estar centrada en la presentació de la candidatura de París per acollir els Jocs Olímpics d’Estiu del 2024. Per aquest repte, la capital francesa s’ha preparat a fons, ja que vol aconseguir ser la seu d’aquesta manifestació, que no visita la ciutat des del 1924. Per aconseguir-ho, haurà de mesurar-se amb la ciutat de Los Ángeles, l’única oponent en aquesta última fase, que es resoldrà a Lima el 13 de setembre proper. Al seu favor, París juga amb el carisma de la ciutat i també amb el fet que la gran majoria dels equipaments necessaris estan ja construïts. A més, 100 anys justos separarien l’última cita olímpica de la futura, tot un centenari que una gran majoria de francesos volen escriure amb xifres d’or.

:vo :vo :vo (0);) id( id( id( 0); 0); 0); ) ) )

D'autant que c'est un public très spéci que, et donc déjà intéressé, qui vient chercher ce genre d'info". La plus lente des routes Napoléon Et parmi ces autres routes Napoléon d'Europe, l'une est plutôt insolite. Il s'agit de la plus longue piste verte de ski du continent. Elle descend sur plus de 10km dans la station française de Val Cenis en Savoie. Une route plutôt lente , il faut l'avouer, mais qui vaut le coup d'oeil. Elle a été érigée sous l'empereur pour relier la France à l'Italie en 1805. De quoi peut-être donner des idées aux passionnés d'histoire pour leur prochain séjour à la montagne.

Media: Bacchus Title: Beaufort, reblock and the other stars of Savoy Date: December 2017 • Text: Veselina Marinova

Bulgaria

Val Cenis front page

3 стр. 108

стр. 105

СИРЕНЕ

стр. 104

стр. 109

Реблошон и другите

и другите звезди от Савоя Веселина Маринова

стр. 106

Ако бях опитвала някога бофор, то по необясними и непростими причини не помнех. По-лесно ми е да приема, че никога не съм попадала на него, защото ми се струва незабравимо. Ски центърът Вал Сени е в долината Мориен – една от четирите в Савоя, заедно с Бофортен, Тарантез и Вал д’Арли (От Савоа), които произвеждат бофор – силно и деликатно сирене, ароматно, но ненатрапчиво, с характер, но не агресивно. Може да го ядеш всеки ден, основна съставка е на савойското фондю, но пък и присъствието му на десертна дъска със сирена придава на селекцията изисканост и издава познаваческата натура на селекционера. Защо не е особено известно по света, за мен остава мистерия – засенчват го вероятно по-популярните му братовчеди грюер и комте (познато още като грюер де Комте). Тези алпийски сирена – едното швейцарско, а другото френско, са прочути (особено грюер) и заедно с бофор, общо взето, споделят едни и същи характеристики. Понякога се правят доста високо в Алпите и питите им са огромни и тежки барабани. Алпийските твърди и полутвърди сирена са обикновено с измита в саламура кора и отлежават много по-дълго от меките сирена. Често става въпрос за многомесечно зреене, докато при меките то рядко надхвърля четири седмици. стр. 107

104

105

Бофор, реблошон

Вероятно някой галантен господин в желанието си да изрази своя възторг от сиренето бофор го е сравнил с шикозна френска дама, до чието приятелство всички се домогват… Лично аз не правя асоциация между претенциозна французойка и плътното алпийско сирене с богат аромат на билки, ливади и мандра. Но сравнението не е неуместно, доколкото и тя, и бофор са изискани и елегантни - и още как. С тази разлика, че в родните си алпийски долини във френска Савоя бофор изобщо не е недостъпен, напротив, всеки може да се сприятели с него, защото е на всяка крачка – в магазини, в магазинчета и в кръчми. Дори на 2000 м надморска височина, в ресторантите на ски-пистите – и там ще си вземете малка дъска със сирена, където бофор е сред главните герои, или лучена супа с бофор, а може би гъста гъбена супа, отново с бофор… От случайно дочут разговор между американски колеги скиори става ясно, че след четири дни на ски в Савоя те копнеят за „вечеря без сирене“… Въпрос на вкус, разбира се – никой от нашата група няма нищо против бофор всеки ден, особено по родните му места. Или реблошон, или абонданс, или том де Савоа, или местното синьо сирене Blue de Bonneval.

Реблошон (AOP Reblochon de Savoie) се прави традиционно в долините Тон и Арли, а люлката на производството му е масивът Арави. То също е фантастично сирене – напълно различно като стил и метод на направа от бофор. И също присъства почти на всеки обяд и вечеря във Вал Сени, за голямо удоволствие на част от колегите ни, които предпочитат този стил. Питите са малки (250 г и 500 г), сиренето е меко и се разтапя сладостно – затова го използват за една от звездите на местната кулинария, тартифлет. Подобно на един солиден пататник тартифлет е планинска калорийна бомба, но с поизискан вкус: комбинация от картофи на тънки филии, резени бекон, сметана, лук, подправки, а отгоре загърнато с разтопен и запечен реблошон. Ако попаднете на реблошон, пригответе си тартифлет непременно!

Коричката на реблошон е тънка, жълто-оранжева, покрита с бяла плесен, а самото то е кремообразно и има каймачен вкус с леки лешниково-орехови нотки. Оптималният му период на зреене е от 3 до 4 седмици. Интересна е историята с името му, която ни връща към ХІІІ век и към един вид данъчна измама: фермерите в долината Тон издоявали само частично кравите си пред своите господари или бирници, за да намалят данъка за ливадите, които ползвали и който се определял въз основа на количеството произведено мляко. След като останели сами, те ги издоявали повторно – reblocher на френски, и правели от това мляко (по-гъсто и маслено) сиренето Reblochon.

Малкото козе сирене шевротен (AOP Chevrotin) с бяла коричка и деликатно уханна бяла сърцевина получава своето наименование за произход през 2002. Произвежда се в четири алпийски масива: Мон Блан, Шабле, Аравис и Бож. Опитваме го в предястие – необичайно, но изключително богато и балансирано съчетание със свежи зеленчуци и скариди. За ементал де Савоа (IGP Emmental de Savoie) се срещат мнения, че това е най-добрият ементал изобщо: ароматен и еластичен, деликатен, млечно-каймачен, с чист тревисто-млечен аромат с плодови нотки и една идея по-малки дупки, т.е. очички. Питите са с впечатляващи размери и тежат близо 70 кг, като всяка една изисква почти по 1000 литра мляко! Савойският ементал също е сред важните съставки на савойското фондю.

Том де Бож (AOP Tome des Bauges) е единственото от многобройното семейство на сирената Tomme, чието име се пише с едно m - Tome des Bauges. Причината е, че на савойския диалект toma означава „сирене, направено по високопланинските пасища“. Това е едно чудесно рустикално сирене, което доставя удоволствие в найразнообразни случаи – от специална вечеря до сандвичи за пикник.

Абонданс (AOP Abondance): една долина, една порода крави, едно сирене! През Средновековието монасите от манастира „Сент-Мари д´Абонданс“ разчистили земи за пасища в долината Абонданс в масива Шабле, От Савоа, и избрали породата крави, от чието мляко щяло да се прави вкусното полутвърдо сирене, наречено на долината. То веднага пожънало успех – това сирене присъствало на папската трапеза в Авиньон през ХІV век. С нежната си гъвкава текстура, деликатен лешников акцент във вкуса и известна пикантност, то печели небцето и сърцето на всеки любител на добрите сирена.

Том де Савоа (Tomme de Savoie) е много старо сирене, което фермерите правели през зимата, докато животните са в обора. Те избивали масло от каймака, а от останалото мляко правели сирене том за нуждите на семейството. Така се получавало едно ароматно и вкусно, но подиетично сирене, съвсем в крак с модерните идеи за здравословно хранене.

стр. 110

стр. 111

108

СИРЕНЕ

Раклет де Савоа (IGP Raclette de Savoie) е най-новото попълнение в групата на сирената от Савоа с географско указание, от тази година. Името му безпогрешно предизвиква представата за зимни вечери с приятели след цял ден на ски. Всъщност обаче още в средните векове фермерите и пастирите са хапвали печено сирене, а терминът raclette се появява през 1874. Вярно е, че подчертано гъвкавата кремообразна текстура на Raclette de Savoie си плаче то да се яде разтопено.

109

СИРЕНЕ

те хижи; и зимен бофор – от млякото през студения сезон, което е и по-концентрирано, заради храненето на животните с фураж. Досещате се, че високопланинският хижарски бофор е с много специално качество и съответно е най-скъп. Само след няколко дни по снежните писти всички бяхме в плен на бофор, но и на реблошон и останалите местни сирена – кой повече, кой по-умерено. Така или иначе никой не си тръгна от Вал Сени без хладилна чанта, натъпкана със сирена. Замалко да забравя: в тази част на Савоа правят и сурово сушени колбаси с бофор! Вкусът е чисто умами, или вкусът на най-вкусното – сурово сушено мляно говеждо, омесено с бофор.

На аромат и вкус Подобно на други алпийски сирена от сурово краве мляко в големи пити бофор има вкус на билки и диви цветя, растящи по планинските ливади, където пасат кравите. Отличава се с кадифена чистота – богато е, комплексно и плътно, с усещане за каймачена сладост и далечен, приятен дъх на мандра. Пасторалната мекота съвсем не пречи на характера му – завладяващо деликатен и заедно с това пикантен.

Бофортиански настроения Сиренето бофор се появява, след като общината Бофор в От Савоа е наречена така през ХІІ век. Твърдото жълто сирене се произвежда от мляко на кравите от местната савойска порода тарин (тарантез), а също и от абонданс. Всъщност то се прави само на територия от 450 000 хектара в така наречения регион Рона-Алпи, от който са част департаментите Савоа и От Савоа. Точно върху обширните пасища в района на Бофор (долините Бофортен, Тарантез, Мориен и Вал д'Арли) се намират най-големите френски ски зони: ле Сези и Еспас Диаман, Сен Сорлен д’Арв и ле Сибел, Мерибел и ле Троа Вале, а отскоро и Вал Сени в От Мориен Ваноаз. Огромните пити бофор тежат понякога над 50 кг, а отстрани са вдлъбнати (като макари). Според преданията в миналото тази форма помагала на фермерите да ги закрепят с колани на гърба на мулетата и да ги транспортират през планинските проходи. По-вероятното обяснение е, че за калъп са използвали големи обръчи от буково дърво, които стягали и получавали тази форма. Бофор се прави в типичния за алпийските сирена стил – сиренината се изпича, но в сравнение с грюер на малко по-ниска температура (54 градуса С). После се пресова за 20 часа в споменатия обръч, преди питата да бъде потопена за кратко в саламура. Следват всекидневно сухо осоляване и обръщане върху дървени рафтове от смърч за 1-2 месеца. Бофор има защитено наименование за произход (AOP) още от 1968 г. – малко са френските сирена, сертифицирани преди него. Производството му е подчинено на сезоните и има три различни типа: летен бофор, от лятно мляко, издоявано от юни до октомври; d’Alpage, или от лятно мляко от едно-единствено стадо, направено високо в планински-

106

Бофор е със светлозлатист цвят и, когато е много добре отлежал, в гладката му и стегнатогъвкава твърда структура се усеща едва-едва далечна приятна зърнистост, като при пармиджано например – това е аминокиселината тирозин, която се образува при сложното преобразуване на белтъчините… Сещате се, онези фини зрънца, които толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите твърди сирена.

Вековни знания и умения Сиренарството в Савоя има безспорен културен и икономически принос. Повече от 2000 производители на мляко осигуряват 325 милиона литра мляко (80% от него се преработва в продукти с наименование за произход или географско указание), 60 млекопреработвателни кооператива и повече от 340 фермерски или мобилни мандри по високите пасища. Количеството мляко е пренебрежимо малко в сравнение с това на цяла Франция – то представлява едва 1,5% от националното производство, но годишно дава 32 000 тона сирена с качествени марки, или 15% от френските сирена с апелация (наименование за произход или географско указание).

Близо до кората във вкуса му има усещане за орехово масло, а пò към центъра то се измества към кашу или шамфъстък – акцентът на ядки взима връх над нюансите на сено и пикантните лучени нотки. Кората се формира, като покриват питите със смес, наречена във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от саламура, суроватка и надробени остатъци от стари сирена, благодарение на която се оформят кората и най-външният слой. Всъщност, знаете ли, тази смес, морж, съдържа най-малко 480 различни вида бактерии и точно благодарение на тях сиренето узрява и вкусът му разцъфтява! Естествено тези са от „добрите“ микроорганизми, които обезвреждат развитието на „лошите“.

Сирената се правят по наистина древни традиционни методи, днес усъвършенствани по най-рационален начин с модерно оборудване и технологии, а качеството е гарантирано чрез стриктно придържане към строго определени спецификации, установени и контролирани чрез защитените наименования за произход и защитените географски указания (AOP и IGP).* За да отговаря на установените спецификации, всяко савойско сирене трябва стриктно да се придържа към методи и технологии, утвърдени вследствие на вековни практики, и към използването на традиционно оборудване. Естествено оборудването е осъвременено, за да отговаря на модерните хигиенни стандарти, а някои стъпки дори са премахнати за улеснение на производителите, но традициите все така се спазват и са описани в спецификациите.

107

СИРЕНЕ

110

Да живее непастьоризираното мляко! Наистина е така, всички савойски сирена се правят от сурово, непастьоризирано мляко и местните се гордеят с този факт. Непастьоризираното мляко позволява да се запазва естествената микрофлора в него и няколкото дузини различни видове бактерии да изиграят своята незаменима роля за формирането на аромата, вкуса и текстурата на тези сирена – такива, каквито са били от векове. Затова млякото не се подлага на никакви операции, които биха редуцирали или променили млечната флора (топлинна обработка, микрофилтрация). Преработва се много скоро след издояването (в рамките на максимум 24 часа), като извън ежедневните лабораторни анализи във всяка мандра има изградена изключително модерна система за независими анализи и мониторинг на хигиената и качеството. Това е възможно благодарение на наименованията за произход, които имат за цел и мисия да се съхраняват автентичният вкус и традициите в производството, като заедно с това се спазват всички съвременни изисквания за хигиена и безопасност.

Зреене или l'affinage От историческа гледна точка сиренарството е начин да се използва и запази млякото, а отлежаването/зреенето на сирената оптимизира тяхното съхранение. Французите имат специален термин affinage – така се нарича контролираното зреене. Коренът на думата казва всичко. Майсторът по зреенето (affineur) използва наистина вековни знания и умения, за да настрои фино продукта – да даде възможност на сиренето да достигне своята зрялост и да покаже спецификата си в пълния й блясък, да изрази ароматно и вкусово тероара и характера на млякото, послужило за суровина. Савойските Алпи са омайващо място. И макар че скиорите страстно обичаме зимните планини, вкусът на сирената в Савоа ме накара да си представя същите тези върхове и баири, покрити с треви, и страстно да пожелая да вдъхна аромата на въздуха през лятото. Всъщност уверявам ви, че пътуване в Савоя си заслужава дори само заради сирената и всички вкусни ястия с тяхно участие – без значение в кой сезон.

Преди време стана ясно, че част от жителите на Албервил се захранват с ток, произведен от отпадъчен продукт от производството на сиренето бофор! Звучи невероятно, но всъщност нова електроцентрала, от която се захранва градчето, работи със суроватката от бофор, която се превръща в биогаз, смес от метан и въглероден диоксид. Суроватката се оставя в резервоар с бактерии, където естествена ферментация произвежда метан. След това газът се подава през двигател, който загрява водата до 90° С и генерира електроенергия. Тази енергия е достатъчна за домакинства с около 1500 души.

*ЗНП и ЗГУ стриктно отчитат връзката на продукта с мястото му на производство, с традициите и оттам с природните, социалните и културните аспекти. Докато за продуктите със ЗГУ е позволено някои от етапите на производство или пък произходът на първичната суровина да са на други места, защитеното наименование за произход означава, че целият процес - от добиването на суровините до опаковането, трябва да е в определения географски район.

111

СИРЕНЕ

стр. 108

стр. 109

Media: Divino Title: How old are they? Wines under the Alps Date: January 2018 • Text: Milena Dimitrova

WINE & SCIENCE

Bulgaria

За най-голямата подземна лаборатория в Европа се влиза от тунела Фрежус. В недрата на Алпите изучават неутриното, търсят доказателства за произхода на планетата и датират вина, храни и почви по естествената им радиоактивност. Далеч не всички туристи, скиори и екскурзианти, пътуващи с кола от Италия към Франция, са чували за подземната лаборатория, скрита под тунела Фрежус, откъдето обичайно се влиза от Италия във Франция. Това е по-удобният и по-краткият път под Алпите за редица дестинации в сравнение с другото подземно шосе, което е доста по-дълго и минава под върха Мон блан. Тунелът Фрежус влиза под повърхността в италианския град Бардонекия и още от входа му над кабините за граничен контрол са надвесени страховити планински масиви. Двулентовото шосе се качва пак над земята във френския град Модан след по-малко от 13 км. Те се изминават със задължителната постоянна скорост 75 км – ни повече, ни по-малко, със строга регулация и глоби. Таксата за кола в едната посока е 50 евро, за отиване и връщане – малко над 70.

Как датират стари вина под Алпите

Че пътното строителство е сравнително ново – от 1982 г., личи и по дизайна на бордюрите, с които разделят лентите за автомобили, автобуси и камиони. Панелените блокове завършват с издължени и леко повдигнати дъги точно както се извива аеродинамичната форма на ските. И този детайл заедно с дежурещите в разширенията патрулни автомобили на пътната полиция, високопроходима техника и противопожарни камиони, въздействат върху естествения човешки инстинкт за страхопочитание към природните стихии и към суровия „покрив на Европа“, както по ред основателни причини наричат Алпите. Та нали всичко високопланинско на всякакви езици се казва и „алпийско“? Разбира се, че и зъберите на околния пейзаж, и климатът, и мразовитият въздух тук са алпийски. А град Модан е отправната точка към няколко зимни курорта с национална и европейска слава, обединени в туристическия клъстър на Савоя и Мон блан. Един от тях например е Бесанс, националният център на Франция за ски бягане и биатлон, другите са групирани по хребетите над няколко долини от Савойските Алпи като От Мориен, Тарантез, От Ваноаз, в това число например са и Шамони, Тинь, лез Арк, Вал Сени.

Милена Димитрова Милена Димитрова, утвърдена наша журналистка, посети Laboratoire Souterraine Modane по време на световната среща на Международния ски клуб на журналистите през 2017, състояла се във Вал Сени, недалеч от Модан…

През 2017 Gourmet Publishing публикува на български език свръхинтересната за виноценители документална книга „Оцетът на милиардера“, която ни запознава отблизо със съдбата на знаменити стари вина, предполагаемите афери с тях, както и със страстта, понякога болезнена и рискована, на определени личности към скъпите, почти митични стари бутилки. В книгата се разказва как в лаборатория, изкопана на дълбочина 1700 м под земната повърхност, на френско-италианската граница учените датират ценни вина от времето на Джеферсън, за да установят дали са фалшиви или истински.

108

109

стр. 110

Ако пътуващите през тунела Фрежус не знаят, че в него се намира единствената в Европа подземна научна лаборатория, един от шестте научни центрове в целия свят, които изолират опитите си от космическата радиация, може и да не забележат желязната врата в стената на тунела. Входът за подземната лаборатория се намира точно по средата на тунела. В нея може да се влезе само ако тръгнете от Бардонекия по посока към Модан и само ако управата на Фрежус ви ескортира и спре движението в тунела, докато слезете пред неотличимата иначе желязна врата и тя се отвори пред вас. По подземния път няма отбивки встрани, нито аварийна лента, нито паркинг. Когато има посетители за лабораторията, от съображения за безопасност и на посетителите, и на движението на превозните средства два пилотни автомобила затварят Фрежус още от Бардонекия и преграждат несекващия поток от коли и камиони, докато слезете, докато ви отворят и докато пътното платно се освободи от хора. Лабораторията е построена точно под алпийския връх Фрежус, който е само с 2 м по-нисък от нашата Мусала в Рила. Издига се точно на 2923 м надморска височина, а самата лаборатория е вкопана на още 1700 м под земята. Като се прибави и денивелацията на тунела, става ясно как е постигната преградата от близо 4800 м по вертикал от земя, скали и камък до помещенията на изследователите. Учените обясняват колко е важен този буферен слой за изолацията на лъчението от Космоса. Средно по 8 милиона частици от космически лъчи попадат всеки ден върху един квадратен метър на земята. В лабораторията под естествената бариера от 4800 м при същите условия за ден на квадратен метър са засечени само 4 частици от космическите лъчи.

WINE & SCIENCE стр. 111

Кодът SHIN е за проучвания на супертежки елементи.

тилка, проба от растения, почви, археологически реликви, метали и всякакви органични и неорганични съединения.

От 1988 г. и досега основната дейност продължава да бъде разбирането за природата на нашата Вселена – произходът й, еволюцията, съставът.

Разгърнат е цял клон приложни изследвания, които по радиоактивните нива дават данни за състава на земната кора или на леда, който я покрива. Какъвто е случаят с образците на почви от Антарктида, които се датират в лабораторията във Фрежус. Изследват се по 200 спектъра в 48-часови проби, като възрастта на ледовете се свързва с датите от известните ерупции на вулкани.

От 2016 г. френските изследователи в сътрудничество с канадски учени движат и проект, с който да се измерва масата на неутриното. Експериментът цели да се охарактеризира какво представлява тази частица на атома, невидима с невъоръжено око, чието съществуване обаче би оспорило теорията на Айнщайн. Именно за неутриното бе присъдена една от Нобеловите награди през 2015 г. За тези проучвания е съоръжен новият детектор Немо 3, който тежи 200 тона и работи със 17 гама-спектрометри. Водят се и други мултидисциплинарни изследвания, най-атрактивни си остават приложните изследвания.

Твърди се, че няма друго място в света – нито под земята, нито над нея, където космическата радиация да е практически изолирана. В света има общо 6 такива научни центъра, но в Европа този е единствен и целият свят признава като най-добри точно неговите показатели. Лабораторията е строена от французите и принадлежи на френската държава, въпреки че работи в тясно сътрудничество и в мрежа от над 100 университета, лаборатории и експериментални институти от цял свят. Същинската експериментална част на научния център в тунела Фрежус се управлява солидарно от Университета в Гренобъл и от Националния институт по ядрена физика и физика на частиците към Националния център за научни изследвания в Париж. Седалището обаче – като постоянен адрес и административен персонал – се намира в няколко сгради в град Модан. За експериментите, които се правят в тунела Фрежус, е особено важно да се намали до абсолютния минимум космическото излъчване и да се изолира даже обичайната радиация от приблизително 3000 бекерела, която всеки човек носи около себе си. Активността на едно радиоактивно тяло е броят на разрушените атоми за една секунда и тази величина се измерва в бекерели. Няколко примера: в един литър морска вода има 15 бекерела, в един възрас-

тен човек, който тежи 70 кг, може да стигне до 7000 бекерела, а в 1 грам радиум – 37 милиарда бекерела, разказва инж. Гийом Варо от Подземната лаборатория в Модан. Той подчертава, че лабораторията не е секретна и посреща по няколко пъти седмично групи от професионални и непрофесионални любители, студенти, ученици и медии. Смята се, че отворените врати и прозрачността в управлението на лабораторията я правят разпознаваема, поддържат интереса и публичния й имидж. В момента 12 физици, инженери, техници се трудят денонощно на смени в лабораторията, а различните експерименти ги свързват в мрежи с над 100 институти, университети и центрове по целия свят. За пробите използват ръкавици, изчистени от всякакъв талк и пудра против слепване, дава пример Шарлот Ричио, старши техник от Подземната лаборатория в Модан. В подземната лаборатория температурата постоянно е 27-28 градуса. Била е съоръжена, когато е открит и тунелът Фрежус, през 1982 г., за да изпълни френско-германски експеримент, целящ да измери възможната нестабилност на протоните като основна компонента на атомното ядро. Преди години са измервали и периода на полуразпад на елементи от Вселената, но установили грешки в подхода и тази задача останала недовършена. Какви експерименти се правят в момента, в който заедно с други посетители любители разглеждаме компютърните зали, складираните слитъци мед и олово, касетите с различни проби и приспособления? По програмата „Еделвайс” изследват черната материя.

110

Какво показват те и как? С детектори, разработени на базата на елемента германий, става възможно да се засичат минимални, пренебрежими до неотдавна нива на радиоактивност. Лабораторията във Фрежус е единствена в света, която разполага с 14 такива детектора, долавящи ултраниски фонови данни за радиация. Те се използват, за да се установи чистотата на материалите и по този начин да се допълнят представите за качеството на околната среда и да се правят прецизни експертизи на субстанции и елементи. Точно с тези детектори и по радиоактивните изотопи, които те долавят, се измерват възрастта и автентичността на бутилирани вина, претендиращи да са много стари. Доказано било, обяснява Шарлот Ричио, че виното „помни” радиоактивния фон от времето, когато е било направено. По този метод, без да се отварят 100- или 200-годишни бутилки, се установява дали са истински, разказва Шарлот Ричио. Вината се датират по естествената им радиоактивност, или по-точно чрез измерване на радиоактивни изотопи, които се откриват и в течността, и в стъклото на бутилките. След аварията в Чернобил например в атмосферата е установен изотоп на цезий 137. Вината, произведени през 1986 – годината на аварията – и след нея, съдържат в състава си този изотоп или, с други думи, съхраняват в „паметта” си това събитие. И когато детекторът засече наличието точно на този изотоп на цезий 137, с категоричност се твърди, че реколтата е след 1986 г. Няма как, твърдят учените, ако изотопът е наличен, виното да е по-старо.

По същия метод се мерят съставът и произходът на различни вещества, храни, ценни предмети, археологически находки. След аферата с „оцета на милиардера“ най-популярните изследвания чрез радиоактивните изотопи в подземната лаборатория са за възрастта и автентичността на бутилирани вина. А се е случвало да разкрият търговска измама и с декларирания произход на сушени манатарки. Изследването на проби нерядко изправя учените пред странни на пръв поглед въпроси. „Веднъж, тествайки археологически проби, се наложи да размишляваме по въпроса имало ли е мухи по времето на викингите“, даде пример Шарлот Ричио. Изненадващо някой от групата вдигна ръка: бил ходил в селището на викингите Йорвик в английския град Йорк и там научил, че при археологически разкопки в къщите отпреди десет века историците открили ларви на домашни мухи и цели колонии от бълхи, въшки, бръмбари и червеи. Шарлот Ричио закима окуражаващо, това беше верният отговор. Изследванията в Подземната лаборатория в Модан също са потвърдили наличието на инсекти, а с тях и съмненията на археолозите относно хигиената на храбрите викинги.

Ако сте любопитни да разберете как точно в Подземната лаборатория в Модан са правили опити да датират с германиев детектор ценни бутилки Бордо, вероятно притежавани някога от Джеферсън, потърсете документалния бестселър на Бенджамин Уолъс „Оцетът на милиардера“, издадена на български език от Gourmet Publishing.

За друг изотоп - 16,37, пък е доказано, че се появява точно 32 години след пускането на ядрената бомба над Хирошима. Наличието му индикира с категоричност възрастта на изследваната проба. А веществото, което се изследва, може да е течност, напълно затворена и запечатана бу-

111

WINE & SCIENCE

Bulgaria

Media: Eva Title: The Alpinen mariage with Italy and France Date: January 2018 • Text: Milena Dimitrova

Val Cenis front page

Bulgaria Начало

За нас

Text: Veselina Marinova

Контакти

Рецепти

Начало

За храната

Статии

Бофор е приятна със светлозлатист цвят и, при когато е много добре отлежал, в е далечна зърнистост, като пармиджано например – това гладката му и стегнато-гъвкава структура усеща едва-едва аминокиселината тирозин, коятотвърда се образува при се сложното далечна приятна зърнистост, като при пармиджано например – това е преобразуване на белтъчините. Сещате се, онези фини зрънца, които аминокиселината тирозин, която се образува при сложното толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите преобразуване твърди сирена. на белтъчините. Сещате се, онези фини зрънца, които толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите твърди сирена.

Media: Menu Title: Beaufort, the rebellion and the others stars of Savoy Date: December 2017 • Text: Veselina Marinova Ако бях опитвала някога бофор, то по необясними и непростими причини не помнех. По-лесно ми е да приема, че никога не съм попадала на него, защото ми се струва незабравимо. Споменатата вече долина Мориен, където е ски-центърът Вал Сени, е една от / четирите в Савоя, заедно с Бофортен, Тарантез и Вал д’Арли (От Савоа), които произвеждат бофор – твърдо алпийско сирене, Всичко ароматно, но деликатно, с характер, но не агресивно. Може да го ядеш всеки ден, основна съставка е на савойското фондю, но пък и присъствието му на десертна дъска със сирена придава на селекцията изисканост и издава познаваческата натура на селекционера.

Световна кулинария

Бофор, реблошон и другите звезди от Савоя

Защо не е особено известно по света, за мен остава мистерия – засенчват го вероятно по-популярните му братовчеди швейцарския грюер и френското конте (познато още като грюер де Конте). Тези три алпийски сирена общо взето, споделят едни и същи характеристики. Понякога се правят доста високо в Алпите и питите им са огромни и тежки барабани. Алпийските твърди и полутвърди сирена са обикновено с измита в саламура кора и отлежават много по-дълго от меките сирена. Често става въпрос за многомесечно зреене, докато при меките то рядко надхвърля четири седмици. Бофортиански настроения Сиренето бофор се появява, след като общината Бофор в От Савоа е наречена така през ХІІ век. Твърдото жълто сирене се произвежда от мляко на кравите от местната савойска порода тарин (тарантез), а също и от абонданс. Всъщност то се прави само на територия от 4500 декара в така наречения регион Рона-Алпи, от който са част департаментите Савоа и От Савоа. Огромните пити тежат понякога над 50 кг, а отстрани са вдлъбнати като макари. Според преданията в миналото тази форма помагала на фермерите да ги закрепят с колани на гърба на мулетата и да ги транспортират през планинските проходи. По-вероятното обяснение е, че за калъп са използвали големи обръчи от буково дърво, които стягали и получавали тази форма.

В Савойските Алпи сирената са почти винаги в главната роля на всеки кулинарен спектакъл. Френската планинска област е известна с осем различни сирена с апелации (AOP - защитено наименование за произход или IGP - защитено географско указание): бофор, абонданс, реблошон, шевротен, том де Бож, том де Савоа, ементал де Савоа и раклет – вкусни, интересни, различни – произвеждани винаги и само от непастьоризирано мляко. Почти няма местна рецепта без ароматното им присъствие и за една седмица на ски във Вал Сени над градчето Модан успяваме да опитаме и осемте – както в най-различни превъплъщения, така и на дъска със сирена, по стара френска традиция. Но в нашата долина, наречена Мориен, безспорната звезда е бофор – принцът на грюерите, както го нарича Брия Саварен. Затова и ще започнем с него. Вероятно някой галантен господин в желанието си да изрази своя възторг от сиренето бофор, го е сравнил с шикозна френска дама, до чието приятелство всички се домогват… Лично аз не правя асоциация между претенциозна французойка и плътното алпийско сирене с богат аромат на билки, ливади и мандра. Но сравнението не е неуместно, доколкото и тя, и бофор са изискани и елегантни - и още как. С тази разлика, че в родните си алпийски долини във френска Савоя бофор изобщо не е недостъпен, напротив, всеки може да се сприятели с него, защото е на всяка крачка – по пазарите, магазини и кръчми. Дори на 2000 м надморска височина, в ресторантите на ски-пистите – и там ще си вземете малка дъска със сирена, където бофор е сред главните герои; или лучена супа с бофор, а може би гъста гъбена супа, отново с бофор… От случайно дочут разговор между американски колеги скиори става ясно, че след четири дни на ски в Савоя, те копнеят за „вечеря без сирене“… Въпрос на вкус, разбира се – никой от нашата група няма нищо против бофор всеки ден, особено по родните му места. Или реблошон, или абонданс, или том де Савоа, или местното синьо сирене Blue de Bonneval.

НАЧАЛО

Ако бях опитвала някога бофор, то по необясними и непростими причини не помнех. По-лесно ми е да приема, че никога не съм попадала на него, защото ми се струва незабравимо. Споменатата вече долина Мориен, където е ски-центърът Вал Сени, е една от четирите в Савоя, заедно с Бофортен, Тарантез и Вал д’Арли (От Савоа), които произвеждат бофор – твърдо алпийско сирене, ароматно, но деликатно, с характер, но не агресивно. Може да го ядеш всеки ден, основна съставка е на савойското фондю, но пък и присъствието му на десертна дъска със сирена придава на селекцията изисканост и издава познаваческата натура на селекционера.

TRAVEL GUIDE

сирене! През Средновековието монасите от манастира Сент-Мари д Абонданс разчистили (AOP Abondance): една долина, една порода крави, едно ´Абонданс земи за пасища в долината Абонданс в масива сирене! През Средновековието монасите от манастира Шабле, От Савоа, и избрали породата крави, от чието Сент-Мари мляко щялод да ´Абонданс разчистили земи за сирене, пасища наречено в долината масива се прави вкусното полутвърдо наАбонданс долината.в То Шабле, От Савоа, иуспех избрали породата от чието щяло да веднага пожънало – това сиренекрави, присъствало на мляко папската се правиввкусното сирене, наречено на долината. То трапеза Авиньон полутвърдо през ХІV век. С нежната си гъвкава текстура, веднага пожънало успех – това на папската деликатен лешников акцент въвсирене вкуса иприсъствало известна пикантност, то трапеза небцето в Авиньон през ХІVнавек. С нежната печели и сърцето всеки любителси нагъвкава добритетекстура, сирена. деликатен лешников акцент във вкуса и известна пикантност, то печели небцето и сърцето на всеки любител на добрите сирена.

Малкото козе сирене шевротен (AOP Chevrotin), с бяла коричка и деликатно уханна бяла сърцевина получава своето наименование за Малкото козе шевротен (AOP с бяламасива: коричкаМон и произход презсирене 2002. Произвежда се в Chevrotin), четири алпийски деликатно уханна бяла сърцевина получава своето в наименование Блан, Шабле, Аравис и Бож. Опитваме го запечено предястие – за произход през 2002. Произвежда се в четири алпийски масива: Мон необичайно, но изключително богато и балансирано съчетание със Блан, Шабле, Аравис и Бож. Опитваме го запечено в предястие – свежи зеленчуци и скариди. необичайно, но изключително богато и балансирано съчетание със свежи зеленчуци и скариди. За ементал де Савоа (IGP Emmental de Savoie) се срещат мнения,

Бяхме чели, че в алпийския френски курорт Вал Сени ски сезонът е до Великден. И както се вижда от снимките, това не е само тур-операторска лакардия. Кадрите са от края на март, началото на април. Горе на 2800 м надморска височина, снегът и пистите са както през топ сезона около Коледа. По-надолу към 1500 м, на обяд снегът вече омеква и става малко „чупи крак”. Но затова пък те докарва точно до вратата на хотелската скиорна. Ратраците привечер са много грижовни, за да подсигурят задължително и през април подходите от хотелите към трасетата и обратно. За да се случва наистина това, на което му викат „Ski In/Ski Out” – т. е. хотелът да е на пистата. Или образно казано пистата „минава” през хотела. Не ти трябват бусове и шатъли с разписание и без, нито свръх платените (в България) паркинги. Френска му работа. Нашият хотел „Residence VVF Rive Gauche”, видно и от името му в превод от френски се намира на левия бряг на реката. Става дума за планинската река L’Arc в градчето Lanslevillard. Там, както и в съседното градче Lanslebourg преобладава спокойна архитектура, максимум 4 етажа, рядко са 5. С достатъчно камък – масивен, не е китайския, познат ни от складовете на Топливо. Заедно с още три близки селища, те образуват ски и планинския курорт Вал Сени. Курортът тази година навърши 50 г. от създаването си през 1967 г., когато се обединяват две съседни ски зони в подножието на прохода Мон Сени (2083 м н.в.) на север и източно от него. Локацията е Горен Мориен Ваноаз – 37-километрова туристическа долина на френските Алпи, в известната област Савоя, граничеща с Пиемонт, Италия. В южна посока са италианските градове Суза, Бардонекиа и курорта Сестриере. Но за да дойдеш от там, през зимата задължително минаваш през прескъпия тунел „Фрежус” – 13 км срещу 55-65 € за микробус. Но, какво да се прави оттам е пътя за нас балканците. Добре е поне, че има промоционална цена за две посоки, стига да се върнеш до 8-ия ден включително. Има и добра отстъпка за коли, ако си купиш онлайн билета и ще се настаняваш около френския курорт Бриансон. Местните са разбрали, че ще им е от полза като срещу доказано настаняване, ти намаляват таксата за тунела. Френска му работа. За цени на нощувката във Вал Сени сега няма да говорим. Защото ние ползвахме преференциални условия като участници в 64-та среща на Международния ски клуб на журналистите (SCIJ). Срещата, наричана и Световно първенство за журналисти по ски се провежда ежегодно от 1955 г. насам, в различни дестинации. Имаше такава среща и в Мароко – в Атласките планини, и в Ерзурум – Турция. Тази година 8-членният български ски отбор се представи достойно: бронзов медал на гигантски слалом и сребърен в ски бягането класически стил на 5 км. И то в конкуренцията на традиционно силни в тези дисциплини алпийски и скандинавски колеги.

че това е най-добрият ементал изобщо: ароматен и еластичен, За ементалс де Савоа (IGP Emmental de Savoie) се срещат деликатен, чист тревисто-млечен аромат с плодови нотки мнения, и една че това е най-добрият ементал изобщо: ароматен и еластичен, идея по-малки дупки, т.е. очички. Питите са с впечатляващи размери деликатен, с чист тревисто-млечен аромат с плодови нотки една и тежат близо 70 кг, като всяка една изисква почти по 1000и литра идея по-малки дупки, т.е. очички. Питите са с впечатляващи мляко! Савойският ементал също е сред важните съставки на размери и тежат близо 70 кг, като всяка една изисква почти по 1000 литра савойското фондю. мляко! Савойският ементал също е сред важните съставки на савойското фондю.

Кората се формира, като покриват питите със смес, наречена във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от саламура, суроватка и надробени остатъци от стари сирена, благодарение на която се оформят кората и най-външният слой.

За цени на нощувката във Вал Сени сега няма да говорим. Защото ние преференциални условия като участници в 64-та среща на СКИползвахме УЧИЛИЩА Международния ски клуб на журналистите (SCIJ). Срещата, наричана и Световно първенство за журналисти по ски се провежда ежегодно от 1955 г. насам, в различни дестинации. Имаше такава среща и в Мароко – в Атласките планини, и в Ерзурум – Турция. Тази година 8-членният български ски отбор се представи достойно: бронзов медал на гигантски слалом и сребърен в ски бягането класически стил на 5 км. И то в конкуренцията на традиционно силни в тези дисциплини алпийски и скандинавски колеги.

Вал Сени и по Великден предлага сняг като по Коледа, савойските деца приветстват непознатия турист с „бонжур”

Представителките на „Пампорово-Мечи чал” Гергана Сулинаджиева и Виктория Заимова дойдоха във Вал Сени да крадат занаят как се организира Международна среща на SCIJ

GEAR GUIDE

Кората се формира, като покриват питите със смес, наречена във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от Кората се формира, покриватостатъци питите със саламура, суроватка като и надробени от смес, стари наречена сирена, във френското сиренарство морж (morge) – в този случай това е микс от благодарение на която се оформят кората и най-външният слой. саламура, суроватка и надробени остатъци от стари сирена,480 Всъщност, знаете ли, тази смес, морж, съдържа най-малко благодарение която сеи оформят кората и най-външният слой. различни видана бактерии точно благодарение на тях сиренето Всъщност, знаетемули, тази смес, Естествено морж, съдържа 480 узрява и вкусът разцъфтява! тези най-малко са от „добрите“ различни вида бактерии и точно благодарение сиренето микроорганизми, които обезвреждат развитиетона натях „лошите“. узрява и вкусът му разцъфтява! Естествено тези са от „добрите“ микроорганизми, които обезвреждат развитието на „лошите“. Реблошон и другите

Замалко да забравя: в тази част на Савоа правят и сурово сушени колбаси с бофор! Вкусът е чисто умами, или вкусът на най-вкусното – сурово сушено мляно говеждо, омесено с бофор.

Бофор е със светлозлатист цвят и, когато е много добре отлежал, в гладката му и стегнато-гъвкава твърда структура се усеща едва-едва далечна приятна зърнистост, като при пармиджано например – това е аминокиселината тирозин, която се образува при сложното преобразуване на белтъчините. Сещате се, онези фини зрънца, които толкова приятно обогатяват и разнообразяват текстурата на добрите твърди сирена.

ВИДЕО

Автор: SkiMag Дата: 24 апр. 2017, 15:02

Само след няколко дни по снежните писти, всички бяхме в плен на бофор, но и на реблошон и останалите местни сирена – кой повече, кой по-умерено. Така или иначе никой не си тръгна от Вал Сени без хладилна чанта, натъпкана със сирена.

На аромат и вкус Подобно на други алпийски сирена от сурово краве мляко в големи пити бофор има аромат на билки и диви цветя, растящи по планинските ливади, където пасат кравите, с един приятен акцент на ядки във вкуса. Отличава се с кадифена чистота – богато е, комплексно и плътно, с усещане за каймачена сладост и далечен, приятен дъх на мандра. Пасторалната мекота съвсем не пречи на характера му – завладяващо деликатен и заедно с това пикантен.

СКИ

Френска му работа

плесен, а самото то е кремообразно и има каймачен вкус с леки Коричката на реблошон е тънка, жълто-оранжева, с бяла лешниково-орехови нотки. Оптималният му периодпокрита на зреене е от 3 плесен, а самото то е кремообразно каймачен вкус леки към до 4 седмици. Интересна е историятаи сима името му, която нис връща лешниково-орехови нотки. Оптималният му период на зреене е от 3 ХІІІ век и към един вид данъчна измама: фермерите в долината Тон до 4 седмици. историята с името му, господари която ни връща издоявали самоИнтересна частично е кравите си пред своите или към ХІІІ век и към един вид данъчна измама: фермерите в долината Тон бирници, за да намалят данъка за ливадите, които ползвали и който издоявали само частично кравите си пред произведено своите господари или се определял въз основа на количеството мляко. След бирници, за дасами, намалят данъка за ливадите, ползвали като останели те ги издоявали повторнокоито – reblocher на и който се определял въз основа на количеството произведено мляко. След френски, и правели от това мляко (по-гъсто и маслено) сиренето като останели сами, те ги издоявали повторно – reblocher на Reblochon. френски, и правели от това мляко (по-гъсто и маслено) сиренето Reblochon. Абонданс (AOP Abondance): една долина, една порода крави, едно Бофор се прави в типичния за алпийските сирена стил – изпичането на сиренината става при сравнително висока температура, 53-54° С (за такива сирена на англ. език се използва термина cooked). После се пресова за 20 часа в споменатия обръч, преди питата да бъде потопена за кратко в саламура. Следва всекидневно сухо осоляване и обръщане върху дървени рафтове от смърч за 1-2 месеца. Бофор има защитено наименование за произход (AOP) още от 1968 г. – малко са френските сирена, сертифицирани преди него. Производството му е подчинено на сезоните и има три различни типа: летен бофор, от лятно мляко, издоявано от юни до октомври; d’Alpage, или от лятно мляко от едно-единствено стадо, направено високо в планинските хижи; и зимен бофор – от млякото през студения сезон, което е и по-концентрирано, заради храненето на животните с фураж. Досещате се, че високопланинският хижарски бофор е с много специално качество и съответно е най-скъп.

Media: Menu Title: His French work Date: 24 April 2017 Text: Tihomis Sholev

Text: Tihomir Sholev

другите Реблошон и (AOP Reblochon de Savoie) се прави традиционно в долините Тон и Арли, а люлката на производството му е масивът Реблошон (AOPеReblochon de Savoie) прави традиционно в стил Арави. То също фантастично сирене се – напълно различно като долините и Арли, люлката на производството му е и метод наТон направа от абофор. И също присъства почти намасивът всеки обяд Арави. То също е фантастично сирене – напълно различно като стил и вечеря във Вал Сени, за голямо удоволствие на част от колегите и метод направа от този бофор. И също присъства почти обяд ни, коитонапредпочитат стил. Питите са малки (250 на г ивсеки 500 г), и вечеря във Вал Сени, за голямо удоволствие на част от колегите сиренето е меко и се разтапя сладостно – затова го използват за ни, които предпочитат този стил. Питите са малки (250 г и 500 г), една от звездите на местната кулинария, тартифлет. Подобно на сиренето е меко и се разтапя сладостно – затова го използват за но с един солиден пататник тартифлет е планинска калорийна бомба, една от звездите местната кулинария, Подобно на по-изискан вкус: на комбинация от картофи тартифлет. на тънки филии, резени един солиден пататник тартифлет е планинска калорийна бомба, бекон, сметана, лук, подправки, а отгоре загърнато с разтопен и но с по-изискан вкус: комбинация от картофи на тънки филии, резени запечен реблошон. Ако попаднете на реблошон, пригответе си бекон, сметана, лук, подправки, а отгоре загърнато с разтопен и тартифлет непременно! запечен реблошон. Ако попаднете на реблошон, пригответе си тартифлет на непременно! Коричката реблошон е тънка, жълто-оранжева, покрита с бяла

се обединяват две съседни ски зони в подножието на прохода Мон Сени (2083 м н.в.) на север и източно от него. Локацията е Горен Мориен Ваноаз – 37-километрова туристическа долина на френските Алпи, в известната област Савоя, граничеща сТърси Пиемонт, Италия. В южна посока в сайта... са италианските градове Суза, Бардонекиа и курорта Сестриере. Но за да дойдеш от там, през зимата задължително минаваш през прескъпия тунел „Фрежус” – 13 км срещу 55-65 € за микробус. Но, какво да се прави оттам е пътя за нас балканците. Добре е поне, че има промоционална цена за две посоки, стига да се върнеш до 8-ия ден включително. Има и добра отстъпка за коли, ако си купиш онлайн билета и ще се настаняваш около френския курорт Бриансон. Местните са разбрали, че ще им е от полза като срещу доказано настаняване, ти намаляват таксата за тунела. Френска му работа.

Хотелът, в който бяхме настанени журналистите във Вал Сени засега не се предлага чрез Booking.com. Но от това, което излиза за останалите сходни места се убеждаваме, че парите за нощувка в курорта са напълно приемливи и за българския валутно-бордов джоб. И като сме отворили дума за цени, да кажем и за ски-картите: 6-дневната за възрастни беше 173 €, за деца до 11 г. – 143.50€, а за сеньорите навършили 65 г. е 155.50€. Ако си над 74 г или под 5 г си безплатен. Това са цените на каса, но ако сте с някакви пакети за настаняване има разни отстъпки за „ski pass”-а.

Следващата 65-та среща на SCIJ е догодина у нас в Пампорово-Мечи чал. Представителките на предстоящите домакини Гергана Сулинаджиева и Виктория Заимова бяха на срещата във Вал Сени, за „ноу-хау”. Обещахме през 2018 г. да се представим още по-добре на пистите в родопския курорт. Както и да не се изложим пред чужденците и…на маса. Хотелът, в който бяхме настанени журналистите във Вал Сени засега не се предлага чрез Booking.com. Но от това, което излиза за останалите сходни места се убеждаваме, че парите за нощувка в курорта са напълно приемливи и за българския валутно-бордов джоб. И като сме отворили дума за цени, да кажем и за ски-картите: 6-дневната за възрастни беше 173 €, за деца до 11 г. – 143.50€, а за сеньорите навършили 65 г. е 155.50€. Ако си над 74 г или под 5 г си безплатен. Това са цените на каса, но ако сте с някакви пакети за настаняване има разни отстъпки за „ski pass”-а. Как ви се струва, става а? И то като имаш предвид, че насреща получаваш 56 писти между 1300 и 2800 м н. в, оптимално свързани с 26 лифта в т. ч. и две гондоли. Плюс безплатен автобус между градчетата и началните лифтове на ски зоните. Снегът във Вал Сени и в началото на април беше в изобилие, а писти имаше за всички категории скиори, перфектни. Начинаещите ще се изкефят на най-дългата в Европа зелена писта – „Escargot“ (Охлюв) – 10 слънчеви километра. Впечатлихме се и от „Solert – Arcelle” – една от общо 18-те червени писти. Тръгва от 2540 м н. в. и слиза до 1625 м. Измерена със стария „Garmin Dakota 10” излезе около 5 км, стръмничка е и има 3-4 пада, подобни на тези на „Ястребец 1”. А иначе не е означена като „черна”. Френска му работа. Вал Сени е един задушевен курорт с отсъствие на всякаква гъзария. Това не е Мерибел, Куршевел, дори Авориаз. Руска реч не чухме, британците и ирландците бяха малко. Главно французи и италианци. А опашки на лифт, видяхме само в неделя на една от гондолите марка „Помагалски”, същата като на Боровец, но в друг цвят. Калабалъкът там беше само около обяд, та почакахме 8-10 минути максимум. Без въобще да се предредим , честно. Но ако си сам, тогава можеш да ползваш шорткът и като допълниш някоя незапълнена гондола, минаваш доста по-бързо. Скиорната на хотела също заслужава да се опише – вече казахме, че пистата стига до външната й врата, после продължава надолу до кабинката. Освен с дюкян за наемане на ски, тя е оборудвана и с чамови гардеробчета за всяко апартаментче, с ключета за всеки обитател. Там си държиш своите ски и обувки, сухи и топли, има рафтчета за каски, ръкавици и др. Като отиваш на пистите, там си оставяш кроксовете. Може и някоя бира да депозираш, та да те посрещне, когато се прибираш. И няма да е ледена, че да те пререже. Като заситиш първия бирен напън, вече ще можеш и чай да си пийнеш. Щото френският коняк хм…не че е толкова скъп – 3.30€ без бакшиша, но е мноооого малък – само 20 мл. И болгар трябва да почне поне с двоен техен, който на всичкото отгоре ще бъде и по-малък от нашия малък. Мъка. Но пък ние не сме отишли в Алпите да им пием техните френски ичкии. Такава хубава грапа си бяхме купили пътем от италианските „COOP” магазини (8-10€ за бутилка от 750 мл), че казахме мерси на коняка. И на пастиса също – него го отлагаме за лятото. Апартаментчето ни в „Residence VVF Rive Gauche” беше с размери на панелна гарсониера, но със сериозна кухня-дневна и не малко балконче. Хотелът предлага и по-скромни боксониери, но и по-обширни мезонети на 2-3 нива. В нашата дневна освен кухненските екстри в т. ч. микровълнова на нивото на очите, кафе машина, кана за гореща вода и др. имахме и малка кабелна плазма и нормално голям хладилник, с камера. Нямаше го отвратителното хладилно подобие, на което у нас му викат минибар. Много съм им набрал на тези плъзнали навсякъде в България инквизиционни уреди: освен, че не можеш една нормална стъклена бира да сложиш в него (когато са повече от две) ами трябва и да му се кланяш ниско долу като в джамия. Бяхме двама в гарсониерката, аз спах на разтегателен двоен диван в дневната. Колегата беше в миниатюрно преходно стайче-коридор, без прозорци, на двуетажен креват, като в казармата. В описаното апартаментче става и 4 човека да се настанят – знае се къде ще е тясното място, но пък като си млад, това не е проблем. Добре, че баня и тоалетна бяха отделно. Вентилация и хладилник, работеха отлично, напълно безшумни. Френска му работа. Интернетът им обаче даде фира още на третия ден и докрая не го оправиха. Сещам се за твърденията, че безжичния нет в България

началните лифтове на ски зоните. Снегът във Вал Сени и в началото на април беше в изобилие, а писти имаше за всички категории скиори, перфектни. Начинаещите ще се изкефят на най-дългата в Европа зелена писта – „Escargot“ (Охлюв) – 10 слънчеви километра. Впечатлихме се и от „Solert – Arcelle” – една от общо 18-те червени писти. Тръгва от 2540 м н. в. и слиза до 1625 м. Измерена със стария „Garmin Dakota 10” излезе около 5 км, стръмничка е и има 3-4 пада, подобни на тези на „Ястребец 1”. А иначе не е означена като „черна”. Френска му работа.

Val Cenis front page

Вал Сени е един задушевен курорт с отсъствие на всякаква гъзария. Това не е Мерибел, Куршевел, дори Авориаз. Руска реч не чухме, британците и ирландците бяха малко. Главно французи и италианци. А опашки на лифт, видяхме само в неделя на една от гондолите марка „Помагалски”, същата като на Боровец, но в друг цвят. Калабалъкът там беше само около обяд, та почакахме 8-10 минути максимум. Без въобще да се предредим , честно. Но ако си сам, тогава можеш да ползваш шорткът и като допълниш някоя незапълнена гондола, минаваш доста по-бързо. Скиорната на хотела също заслужава да се опише – вече казахме, че пистата стига до външната й врата, после продължава надолу до кабинката. Освен с дюкян за наемане на ски, тя е оборудвана и с чамови гардеробчета за всяко апартаментче, с ключета за всеки обитател. Там си държиш своите ски и обувки, сухи и топли, има рафтчета за каски, ръкавици и др. Като отиваш на пистите, там си оставяш кроксовете. Може и някоя бира да депозираш, та да те посрещне, когато се прибираш. И няма да е ледена, че да те пререже. Като заситиш първия бирен напън, вече ще можеш и чай да си пийнеш. Щото френският коняк хм…не че е толкова скъп – 3.30€ без бакшиша, но е мноооого малък – само 20 мл. И болгар трябва да почне поне с двоен техен, който на всичкото отгоре ще бъде и по-малък от нашия малък. Мъка. Но пък ние не сме отишли в Алпите да им пием техните френски ичкии. Такава хубава грапа си бяхме купили пътем от италианските „COOP” магазини (8-10€ за бутилка от 750 мл), че казахме мерси на коняка. И на пастиса също – него го отлагаме за лятото. Апартаментчето ни в „Residence VVF Rive Gauche” беше с размери на панелна гарсониера, но със сериозна кухня-дневна и не малко балконче. Хотелът предлага и по-скромни боксониери, но и по-обширни мезонети на 2-3 нива. В нашата дневна освен кухненските екстри в т. ч. микровълнова на нивото на очите, кафе машина, кана за гореща вода и др. имахме и малка кабелна плазма и нормално голям хладилник, с камера. Нямаше го отвратителното хладилно подобие, на което у нас му викат минибар. Много съм им набрал на тези плъзнали навсякъде в България инквизиционни уреди: освен, че не можеш една нормална стъклена бира да сложиш в него (когато са повече от две) ами трябва и да му се кланяш ниско долу като в джамия. Бяхме двама в гарсониерката, аз спах на разтегателен двоен диван в дневната. Колегата беше в миниатюрно преходно стайче-коридор, без прозорци, на двуетажен креват, като в казармата. В описаното апартаментче става и 4 човека да се настанят – знае се къде ще е тясното място, но пък като си млад, това не е проблем. Добре, че баня и тоалетна бяха отделно. Вентилация и хладилник, работеха отлично, напълно безшумни. Френска му работа. Интернетът им обаче даде фира още на третия ден и докрая не го оправиха. Сещам се за твърденията, че безжичния нет в България въобще не е толкова лош. При нас, обаче персоналът е със сериозни трески за дялане. Докато френският ти се усмихва сърдечно, вика ти „мерси мосю”, винаги е „тожур” и никога „жаме” – ха-ха–ха . Господинът, менаджер на „Residence VVF Rive Gauche” и той – много приятелски и отзивчив. Сервитьорки и сервитьори, също. Питах ги, казаха че са от околните селища. А като се разхождащ из градчетата на Вал Сени, местните деца винаги те поздравяват с „бонжур”. Нищо, че те виждат за пръв път. Казват, че това било типично за савойското село и беше изненадващо приятно. Френска му работа! Текст и снимки: Тихомир Шолев

Canada ski Val Cenis

Sur la plus longue piste de ski pour débutants en France, on prend la mesure d’un unique. par Pierre Sormany

photo : iStock

paysage alpin

ous sommes attablés à la petite terrasse du Relais du col du mont Cenis, à plus de 2080 m d’altitude, dans les Alpes savoyardes. L’été, le modeste établissement accueille les randonneurs et les touristes qui préfèrent emprunter les lacets des routes de montagne et profiter des paysages alpins plutôt que de s’engouffrer dans le tunnel routier du Fréjus, entre Modane, en France, et la vallée de Bardonnèche, en Italie. Mais l’hiver, la route du col ferme et devient la plus longue piste de ski de niveau débutant en France : baptisée L’Escargot, avec à peine 650 m de dénivelé, elle s’étire sur près de 10 km. Devant nous, l’aubergiste porte fièrement son costume savoyard. Elle ne tarit pas d’anecdotes savoureuses sur ce col qui a souvent marqué l’histoire. C’est par ici, dit-on, qu’Hannibal et ses éléphants, venus du nord de l’Afrique,

ont traversé les Alpes pour attaquer l’Italie en 213 av. J.-C. C’est aussi par ce col que Charlemagne a mené ses troupes guerroyer contre les Lombards en 773. Les armées de Napoléon l’ont aussi franchi à trois reprises, lors de la conquête du Piémont. « Les rois, les papes, les empereurs, tous sont passés par ici », raconte l’aubergiste qui nous livre les petits secrets de toutes ces têtes couronnées. « Vous êtes ici au centre du monde : à 730 km de Paris, et à 730 km de Rome. » Pendant des siècles, la traversée représentait un défi. Des guides, appelés alors « marrons » (d’un vieux mot provençal), démontaient les voitures et transportaient les voyageurs sur des chaises à porteurs en été, ou sur une « ramasse », un chariot sur patins qui dévalait les pentes à vitesse vertigineuse, l’hiver. Puis vint la route asphaltée, et le train à crémaillère, inauguré

Du ski jusqu’à plus soif

photo : pierre Sormany

Un belvédère offrant une vue impressionnante sur le barrage et le lac du mont Cenis

ski Val Cenis

en 1871. « C’est aussi sur les lacets de cette route alpine que s’est tenue la première course automobile de l’histoire, en 1902 », rappelle notre hôtesse.

uNe statioN peu coNNue Pour atteindre cette agréable auberge rustique, nous avons nous aussi emprunté La Ramasse, un des télésièges de cette station de ski qui fêtait, en 2017, son 50e anniversaire, et qui avait invité à cette occasion les membres du Ski Club international des journalistes. refuge à mi-montagne

Adossé à la frontière entre la France et l’Italie, le domaine skiable principal relie désormais trois villages, soit Termignon, Lanslebourg et Lanslevillard, répartis sur une dizaine de kilomètres, entre 1300 et 1460 m d’altitude. Le télésiège le plus élevé, la Met, amène les skieurs jusqu’à un belvédère perché à 2800 m, offrant une vue impressionnante sur le barrage et le lac du mont Cenis ainsi que les sommets des Alpes italiennes plus au sud. À vol d’oiseau, nous ne sommes alors qu’à une quarantaine de kilomètres de Sestrières, la station

italienne qui a accueilli les épreuves de ski lors des Jeux olympiques d’hiver de Turin, en 2006. Et à moins de 20 km au sud du vaste domaine Tignes – Val d’Isère, la station la plus connue (et la plus achalandée) des Alpes savoyardes, où se sont aussi tenues les épreuves masculines de ski aux Olympiques d’Albertville, en 1992. Inutile de préciser que Val Cenis est moins connue que ses illustres voisines, ce qui présente un avantage sur le plan de l’achalandage. Ici, les longues attentes sont rares. Et le prix des forfaits est plus abordable. resto de montagne dans le secteur Termignon

photoS : pierre Sormany

Paris Pourtant, sur le site français de Ski Info, Val Cenis est classée par les internautes parmi les 20 meilleures stations de France… et elle obtient la meilleure note comme destination de ski familiale. Le domaine skiable offre 125 km de pistes balisées (réparties sur 58 pistes), accessibles grâce à 28 remontées mécaniques. Ajoutons les nombreux champs de poudreuse entre les tracés, lorsque les conditions de neige le permettent, et 27 km de pistes de ski de fond aménagées entre deux autres villages, SollièresSardières et Bessans. Ceux-là sont situés dans la vallée de l’Arc, de part et d’autre d’une rivière alpine tumultueuse qui traverse cette région appelée Haute-Maurienne vanoise. À Val Cenis, les précipitations sont peu fréquentes, à peine 16 journées en 2017, et une vingtaine en 2016. Cela est certes un « plus » pour les amateurs de soleil. Mais chaque année, quelques épisodes de neige abondante, de 20 à 25 cm, surviennent quand les vents humides du sud de la France remontent la vallée. Elles apportent alors une excellente couverture skiable hors-piste. Nous avons été chanceux : cela s’est produit à la fin de notre première journée, et nous avons pu profiter pendant quelques jours de conditions parfaites. Pour le reste de la saison, les 165 canons à neige garantissent tout de même une excellente couverture sur les pistes. Le dénivelé total (1500 m) se compare avantageusement aux plus grandes stations européennes. Et le profil des différents sommets permet plusieurs descentes sans à-plats sur plus de 1200 m, quand on va notamment du sommet de la Met à la base de Lanslevillard, ou du som-

met du Grand Coin à la base de Termignon (via la piste du Bois des coqs). Enivrant ! À condition d’avoir de bonnes jambes…

FRANCE

Mont Cenis

uNe histoire caNaDieNNe Le skieur québécois sera surpris de trouver, au milieu du domaine, près du col du mont Cenis, une piste intermédiaire (bleue) nommée La Québécoise. C’est là encore une référence à un moment de l’histoire de la région, quand la construction du tunnel ferroviaire du Fréjus, une vingtaine de kilomètres en aval, a porté un dur coup à la vitalité économique de Lanslevillard. Auparavant, tout le trafic routier et ferroviaire vers l’Italie passait par ici, villageois 0 et plusieurs 500KM vivaient de ce commerce frontalier. À partir de 1904, c’est la disette. Cinquante-trois des 300 habitants du village (1 sur 5) choisiront l’exil vers le Canada, le Manitoba surtout, mais aussi l’Alberta, la Colombie-Britannique, et Montréal, où plusieurs finiront par s’établir. Au cœur du village de Lanslevillard, dans une ruelle en escalier, une plaque, sur laquelle est écrit « Montée du Canada », commémore cet épisode. Cette station accessible, de type grand public, ne cible pas les adeptes de l’extrême. Dans ce domaine skiable, on ne trouve pas de vastes étendues de poudreuse ni de mur vertigineux de niveau double ou triple diamant. Par contre, des entreprises offrent le service de guides pour des journées de ski hors-piste à partir de Termignon, Lanslevillard, Bessans et Bonneval-sur-Arc (20 km en amont), où on trouve aussi un exploitant d’hélicoptères qui saura conduire les plus ambitieux (et fortunés) dans les immenses cuves isolées des Hautes-Alpes franco-italiennes. n

notre journaliste Pierre Sormany pratiquant le slalom géant

SUISSE

ITALIE Rome

Mer Méditerranée

repÈres Val Cenis S’y rendre

De Paris, un TGV vous amènera à Chambéry, au sud du lac du Bourget. De là, une navette peut vous transporter jusqu’à Modane, porte d’entrée de la Haute-Maurienne vanoise (environ 90 $ l’aller-retour). On peut aussi faire le trajet par train. Comptez trois heures et quart. De Modane, des navettes gratuites vous conduisent aux différents villages de la vallée. De l’aéroport de Lyon, on peut aussi prendre un train pour Modane, un circuit d’un peu plus de cinq heures (de 110 $ à 160 $ l’aller-retour). TarifS

Le billet de ski d’un jour coûte 35 € (environ 50 $). On peut skier six jours pour 173 € (environ 250 $). QUoi faire

La station Val Cenis offre aussi (au col du mont Cenis) des balades en traîneau à chiens. La vallée compte deux stations de ski de fond. On peut donc faire du ski de fond, mais aussi du ski de haute route ou de la raquette sur des itinéraires non balisés en hauteur, entre les différents villages. Diverses entreprises offrent aussi de la luge, du fat bike, de l’escalade de glace et du parapente. Notez que cette région est située dans le parc national de la Vanoise, un sanctuaire de nature sauvage où, l’été, se donnent rendez-vous les randonneurs et les adeptes du vélo tout terrain.

40 janvier-février 2018 geopleinair.com

geopleinair.com janvier-février 2018 41

Val Cenis front page

Media: Quepec Science • Title: Meanwhile in Modane... Date: December 2017 • Text: Peter Sormany

astrophysique

Pendant ce temps à Modane... Par Pierre SorMany

our accéder au Laboratoire souterrain de modane (LSm), le laboratoire le plus profond d’europe, il faut emprunter le tunnel de Fréjus, un étroit couloir routier de 13 km entre modane en Savoie, et bardonneche dans le Piémont italien. Si les quelques techniciens qui y travaillent ont accès à un minuscule espace de stationnement en bordure de la route, les visiteurs occasionnels n’ont pas le choix : il faut interrompre la circulation pour permettre au minibus de s’arrêter devant une porte coulissante, le temps de faire descendre les gens le plus vite possible. Puis la porte se referme hermétiquement, pour éviter toute pollution. À l’intérieur, la première impression est décevante : une voûte de béton vide et grise sert d’antichambre. Au fond, une petite porte étanche donne accès au labo. L’espace utile y est restreint – à peine 450 m2. et encombré. des bombonnes de gaz, des plaques de plomb empilées, des enchevêtrements de fils, des escabeaux, etc. « On utilise tout l’espace qu’on peut; surtout, ne touchez à rien », rappelle notre hôtesse, charlotte riccio, technicienne supérieure, responsable du contrôle de qualité. Au-dessus de nous, 1 700 m de roc. c’est un peu moins que pour le labo de Sudbury, enfoui à plus de 2 000 m. dans les deux cas, le couvert rocheux sert de blindage naturel contre le rayonnement cosmique qui nous expose, à la surface, à une dose quotidienne de 8 millions de particules par mètre carré. ici, ce rayonnement ne dépasse pas quatre particules par mètre carré par jour. mais il faut aussi tenir compte de la radioactivité naturelle des matériaux terrestres. Au LSm, on ne laisse pas entrer l’air extérieur (qui peut contenir du radon), on décontamine tous les appareils utilisés dans les expériences et on stocke les métaux utilisés pour le blindage bien au-delà de la demi-vie de leurs isotopes radioactifs, pour s’assurer qu’ils sont inertes. « bienvenue dans l’endroit le moins radioactif du monde » confirme charlotte riccio, en ajoutant que, dans ce labo, la source principale de radiation résiduelle vient des émissions naturelles… de nos corps !

la commune de modane, en France

L’absence quasi totale de radiations dans le LSm en a fait un lieu privilégié pour calibrer les appareils de mesure et concevoir les systèmes de blindage utilisés dans les autres observatoires de physique des particules. On y étudie aussi la croissance de colonies bactériennes dans un environnement sans rayons cosmiques, question de voir l’influence de ce rayonnement sur l’évolution. Le laboratoire offre aussi des services d’analyse. La mesure du rayonnement du césium 137, un élément qui n’existait pas en nature avant les premières bombes atomiques de 1945, permet de vérifier, par exemple, l’authenticité de vins millésimés sans avoir à déboucher les bouteilles. On utilise aussi cet indicateur pour assurer la traçabilité de produits agricoles. « Toutes ces analyses peuvent être faites ailleurs, mais le bruit de fond du rayonnement cosmique rend les mesures plus difficiles. ce qu’on réalise en trois jours à la surface, on peut le faire en quelques heures ici », explique notre guide. mais ce n’est pas seulement pour faciliter ces analyses qu’on a construit cette étrange caverne, en 1982. La première cible des recherches, c’était le neutrino. car quand on dit que tout le rayonnement cosmique est bloqué, on exclut ces particules sans charge électrique et qu’on a longtemps cru sans masse. Québec Science

Matière noire QS décembre 2017.indd 26

snolab

Media: Geopleinar • Title: To ski until more thirsty Date: January 2018 • Text: Peter Sormany

il y a quelques années, un physicien italien, ettore majorana, avait postulé que le neutrino pourrait être sa propre antiparticule, cette propriété pouvant expliquer comment a été « autocréée » la masse qui compose la partie visible de notre univers. Si son hypothèse est vraie, les neutrinos pourraient se désintégrer spontanément, en émettant deux électrons dont on connaît précisément l’énergie. ce sont ces paires d’électrons que l’énorme détecteur de modane, baptisé Super-nemO (pour neutron ettore majorana Observatory), tente de détecter. À ses côtés, on a installé le détecteur edeLWeiSS, avec en son cœur 30 kg de balles de germanium refroidies presque au zéro absolu (-273,15 oc). À cette température, les atomes ne bougent plus. On croit toutefois que le seul passage de particules massives à proximité des noyaux atomiques pourrait les faire osciller. edeLWeiSS est conçu pour mesurer ces oscillations. « c’est actuellement une des expériences les plus sensibles au monde pour détecter la matière noire », selon le directeur du labo, Fabrice Piquemal. il devra toutefois faire preuve de patience car, pour l’heure, les scientifiques du LSm, à l’instar du reste de la communauté des astrophysiciens, n’ont toujours pas vu l’ombre de la « masse manquante » de QS l’univers. l

décembre 2017

2017-10-31 10:52 AM

Canada

Media: Espaces • Title: Trigger an avalanche by a fingertip Date: January 2018 • Text: Martine Lanctôt

Val Cenis front page

Media: Radio Canada Title: From the Alps to the Rockies, a story of July 1st Date: July 2017 • Text: René Saint-Louis

Canada Text: René Saint Louis

Val Cenis front page

Croatia Media: Ski Croatia, team web site Title: In this area you can skate with the wolves, too We did not try, but they say it’s unforgettable Date: April 2017 Text: Danijel Popovic

Na ovom sk alištu možete sk ati i s vukovima, mi nismo pokušali, no kažu nam da je nezaboravno OD CRO SCIJ TRAVANJ 24, 2017 FRANCUSKA SKIJANJE VAL CENIS VUKOVI YVES DIMIER

U prigodi proslave 50-godišnjice postojanja skijališta Val Cenis, koje je ove godine bilo domaćin Svjetskog prvenstva novinara skijaša, razgovarali smo s njegovim direktorom, nekada proslavljenim francuskim skijašem Yvesom Dimierom. Ovaj 48-godišnjak rođen je upravo Val Cenisu. U toj dolini proveo je i prvih 30 godina svog života.

Do Val Cenisa do Rusije i natrag ‘Tu sam počeo skijati u lokalnom klubu. Za francusku reprezentaciju nastupao sam 12 godina, a nakon što sam se povukao iz profesionalnog natjecanja nastavio sam karijeru u Rossignolovoj tvornici Dynastar u Solangeu. Još četiri godine radio sam kao tehnički direktor skijaške reprezentacije. Tri godine bio sam u ruskom Sočiju, u sklopu priprema zimskih Olimpijskih igara 2014. Tamo sam se susreo s gradonačelnikom koji me pitao bih li preuzeo vođenje ovog skijaškog centra. Pristao sam jer sam znao da je u pitanju dobar proizvod’, otkriva nam Dimier koji za Val Cenis kaže da sa svojih 125 kilometara staza spada među velika skijališta u Francuskoj.

S Dimierom smo razgovarali u povodu 50. godišnjice osnutka skijališta Val Cenis Ima 28 modernih žičara, jer je u posljednjih deset godina u njihovu obnovu uloženo milijun eura, no Dimier najavljuje nova ulaganja. Pet sela u dolini nude posjetiteljima dvije tisuća kreveta, a osim zimske ponude Val Cenis nudi i brojne sadržaje tijekom ljetnih mjeseci.

Lokacija kao apsolutna prednost ‘Nalazimo se na putu prema Italiji do koje se dolazi preko Monte Cenisa, kao i na putu prema Val d’Isereu što je po mom mišljenju dobra pozicija’, objašnjava nam Dimier koji je direktor skijališta Val Cenis postao prije tri godine. Prema njegovim riječima činjenica što je skijalište okrenuto prema sjeveru na početku sezone predstavlja prednost, jer bez obzira na tempereture mogu raditi i održavati snijeg.

U Val Cenisu, uvjereni su, imaju odlične uvijete za prirodni i umjetni snijeg ‘Zato na početku sezone imamo odlične uvjete za skijanje, no moram biti iskren, ne možemo se tada pohvaliti s previše sunca’, priznaje Dimier. Ipak, sunca se može naći na samom vrhu Mont Cenisa, gdje se nalazi i lokacija na kojoj je organizirana vožnja saonicama što ih vuku psi, mahom haskiji.

Na samom rubu nacionalnog parka ‘Tijekom siječnja i veljače sunca je puno više na cijeloj planini’, uvjerava Dimier. Ovo skijalište uz sve što nudi ima promet od 14 milijuna eura tijekom zimske sezone, od početka prosinca do sredine travnja. ‘Za vrijeme ljetnih mjeseci otvoreni smo za planinarenje i bicikliranje, no tada zarada nije toliko značajna. Kako graničimo s Nacionalnim parkom Vanoise mnogo nas ljudi posjećuje, ali ne koriste žičare jer uživaju u pješačenju’, opisuje Dimier koji vodi stalne pregovore s čuvarima prirode, no blizinu Nacionalnog parka ipak vidi kao prednost. ‘Razvijamo skijalište ali zadržavamo našu autentičnost, i to je dobro’, dodaje.

Skijanje s vukovima Posebnost skijališta Val Cenis je skijanje kroz staze koje prolaze šumama. Jedan od vodiča otkrio nam je kako britanske agencije dovode svoje goste baš zbog tog o�f-pist doživljaja. Ne samo što se skija po netaknutom snijegu nego postoji i velika vjerojatnost za susret sa šumskim životinjama.

Na vrhu Mont Cenisa dočeka vas ljubazna gospođa i pokaže vam povijest prijevoja kojim su, kaže, prošli i Hanibal i Napoleon ‘Ovdje imamo najdužu zelenu stazu u Europi, l’Escargot, koja je dugačka deset kilometara. To je tijekom ljeta cesta, a po zimi postaje sve popularnija, jer obitelji žele lagano i dugo skijati, a ne traže isključivo crne staze. Uz ovu stazu imamo i mjesta na kojima se može skijati i van staza, posebno prema jezeru Mont Cenis’, rekao nam je Dimier priznajući kako pored posla u skijaškom centru i brige za njegov razvoj ne nalazi dovoljno vremena za uživanje na stazama.

Croatia

Media: Gloria • Title: My journey to Val Cenis Date: April 2017 • Text: Barbara Strbac

Val Cenis front page

Restorani na skijalištu nude brzu hranu, ali i domaće delicije

Barbara Štrbac: Neprocjenjiv je užitak skijati u kratkim rukavima na 2800 metara visine

K MOJE PUTOVANJE

VAL CENIS

U Val Cenisu se skija do kasnog proljeća jer imaju čak 110 topova za umjetni snijeg

ao članica Međunarodnog skijaškog kluba, udruge koja više od pola stoljeća okuplja novinare skijaše iz cijelog svijeta, ovog sam proljeća sezonu zaključila u francuskom Val Cenisu. Naime, svake se godine okupljamo na nekoj skijaškoj destinaciji pa je tako na red došla Francuska. Osim za uživanje na snježnim padinama te natjecanje u alpskom i nordijskom skijanju, okupljanje je uvijek odlična prilika za upoznavanje kolega iz drugih zemalja. Reporterski život U nekoliko godina stekla sam širok krug prijatelja. Ovih dana na proputovanju kroz Hrvatsku je kolega s Islanda, lani sam se u Opatiji našla s novinarkom iz Izraela, a u Zagrebu sam ugostila članove našeg kluba iz Bugarske. Kolege skijaše sretala sam i tijekom izvještavanja o ►

FOTOGRAFIJE PROFIMEDIA (3)

U francuskom zimovalištu uz granicu s Italijom reporterka Nove TV Barbara Štrbac zaključila je ovogodišnju skijašku sezonu te se prvi put vozila u saonicama koje vuku psi, a najviše je uživala u podzemnom laboratoriju za fiziku

Skijaški resort čine Lanslebourg i Lanslevillard, dva sela u dolini Maurienne koja razdvaja uski potočić

>>>>

Croatia

>>>>

Skijaške staze – a ima ih 43 povezane su s dvadeset gondola, sedežnica i vučnica, koje rade i kad padne noć

Barbara Štrbac s kolegama novinarima u francuskom skijalištu

Nakon eksplozije u skladištu streljiva, stražarska kućica otklizala je nizbrdo…

ZANIMLJIVOSTI SKUPI TUNEL Na putu do Val Cenisa prolazi se kroz tunel Mont Blanc koji spaja Italiju i Francusku. Jednosmjerni prolazak za osobni automobil stoji 44 eura pa je mnogo isplativije kupiti povratnu kartu za 55 eura. Ali prodavači karata ni na francuskoj ni na talijanskoj strani - nikada na to ne upozore vozače. SAMO KARTICE U većini malih mjesta u Francuskoj gorivo se plaća jedino kreditnim karticama. Sve

Val Cenis front page

benzinske crpke su automatizirane, nema vam tko naplatiti niti vratiti ostatak i gotovina je beskorisna. POLICIJSKE NAVIKE Francuska policija nimalo ne štedi turiste pregovaranje i objašnjavanje ne pomaže, novčane kazne su znatno više nego u Hrvatskoj. Ne opraštaju se ni najsitniji prekršaji pa će vam naplatiti čak i kaznu (dvostruko više nego u Hrvatskoj!) za putnika koji nije vezan na stražnjem sjedalu automobila.

izbjegličkoj krizi, pa u Nici nakon terorističkog napada, na turističkom sajmu u Londonu... Iako se viđamo jednom ili dvaput godišnje, stalno smo u kontaktu, razmjenjujemo informacije, teme i ideje, ali si i profesionalno pomažemo - to je najveća vrijednost našeg kluba. Izgubljeni u snijegu U Val Cenisu me najviše oduševila priroda. Tijekom gradnje skijališta nastojalo se posjeći što manje stabala i zato staze nisu posebno široke, pa dok se spuštate imate dojam kao da razgledavate krajolik, ali na skijama. Upravo je to iskorišteno za dobar turistički proizvod pa se nude posebni aranžmani, poput skijanja po dubokom snijegu kroz šumu - s vodičima, da gosti ne bi zaglavili u snijegu koji se ovdje zadržava sve do ljeta, kad je u dolini već sve procvjetalo. Dašak izvornosti Ne skijam često u Francuskoj, više volim Italiju jer je bliže, no za proljetno skijanje Val Cenis se pokazao kao odličan izbor. Čak je bilo i dovoljno snijega iako smo stigli u kasno proljeće. Skijalište je smješteno na području između Italije i Francuske, gdje se živjelo puno prije razvoja skijaškog turizma. Taj dašak izvornosti mi je iznimno drag i sve je nekako prirodnije nego u nekom razvikanom zimovalištu. Uz Francuze i Talijane, tu dolazi i mnogo Britanaca, što je prava blagodat za nas koji slabo razumijemo francuski - svi govore engleski što u Francuskoj baš i nije čest slučaj. Francuska soba Smještaj je tradicionalno francuski, što znači - sve usko i skučeno. Na prvi pogled bila sam neugodno iznenađena, no soba mi je bila najmanje važna. Vrijeme uglavnom nastojim provesti izvan hotela ili apartmana, pa se lako naviknem na svaki smještaj. Kao grupa novinara imali smo poseban popust, no primijetila sam da su u usporedbi sa skijalištem u Avoriazu - gdje sam već bila - cijene ovdje mnogo povoljnije. Umiljata stvorenja Posebno sam uživala u vožnji saonicama koje su vukli psi. Ta avantura dogodila se posve slučajno: zalutali smo u šumi i naišli na čudesan prizor. Na stazi je bilo šezdesetak pasa, različitih pasmina, mirno su stajali jedan do drugoga, bez laveža i skakanja. Vlasnici su

nam objasnili da im je za to trebalo puno truda. S njima se mogu igrati i djeca, toliko su nježni i umiljati. Saonice vuče deset pasa, jedan od njih je vođa i njemu se izdaju naredbe. Ljudi koji ih treniraju znaju ih poimence, najprije ih pozovu, a potom izdaju naredbu. Svako jutro i večer idu u šetnju ili trče bez zaprega i zato se, kažu njihovi treneri, tako dobro slažu, međusobno i s turistima. Krumpir i slanina Iako ovdje nema prestižnih restorana, u Val Cenisu nitko neće biti nezadovoljan gastronomskom ponudom. Lokalno stanovništvo oduvijek je obroke pripravljalo s ograničenim brojem namirnica, no uspjeli su ih turistima “prodati” kao vrhunske delicije. Uživala sam u sirevima te lokalnom specijalitetu - krumpiru zapečenom sa slaninom, sirom i vrhnjem. Cijene su nešto više od zagrebačkih, dok je u manjim restoranima na skijalištu ponuda uglavnom slična fast foodu. Samo rijetki nude i klasične objede. Nakošena kuća Uz jednu od cesta pored skijališta nalazi se i neobična nakošena građevina, nekadašnja kućica za stražare koji su čuvali skladište streljiva. Skladište je bombardirano u Drugom svjetskom ratu, a od siline eksplozije kuća je otklizala nekoliko stotina metara, no ostala je cijela - i nakošena. Svi koji u nju uđu osjete laganu vrtoglavicu, no kad se zatvore oči, tijelo je percipira tek kao neravan teren i više nema problema. Laboratorij pod planinom Val Cenis je područje gdje je Hanibal, slavni vojskovođa iz Kartage, rođen 247. godine prije Krista, prolazio s vojskom na slonovima. Zato je ondje i postavljen neobičan spomenik slona. Pored skijališta, dijelom na francuskom a dijelom na talijanskom teritoriju, nalazi se i tunel u kojem je smješten laboratorij za fiziku. Ondje radi nekoliko desetaka znanstvenika, uglavnom fizičara, a laboratorij nije otvoren za javnost. Nama su dopustili posjet pa smo naučili ponešto o teorijama o svemiru, njegovom postanku i životu. Pa nitko ne može reći da smo se samo provodili - bilo je to zanimljivo, ali i korisno proljetno skijanje. ■

Na putu TELEFON ZA DODIRE HTC U11 prvi je pametni telefon kojim se koristi dodirom njegovih rubova. U ‘paketu’ su i Usonic slušalice koje reduciraju šumove, a opremljen je i dvjema najsuvremenijim kamerama te HTC Sense Companionom, aplikacijom koja prati korisnikove navike i podsjeća ga na obaveze. LUKSUZ NA MORU Iz splitske luke prošli je vikend isplovio 40-metarski brod Dream s 18 luksuznih soba, palubom za sunčanje, salonom te terasama za odmor. Vlasnici mini kruzera su Pavao i Frane Dujić iz Krila Jesenice, a prve goste koji će uživati u ljepotama naše obale dovela je agencija Katarina Line iz Opatije.

MODA NA MARKAMA Legendarni američki dizajner Oscar de la Renta, koji je preminuo u listopadu 2014., nedavno je dobio nesvakidašnju posvetu. Poštanska služba SAD-a izdala je 11 markica Forever (Zauvijek) – jedna je portret dizajnera, a ostalih deset je s detaljima s njegovih večernjih haljina.

… i ostala nakrivljena pa turisti, među kojima je bila i Barbara, ondje mogu testirati svoju ravnotežu

Ljubav na prvi pogled – Barbara Štrbac s psima koji vuku saonice

APARTMANI U AVIONU Emirates, zrakoplovna tvrtka iz Ujedinjenih Arapskih Emirata, uvela je letove između Dubaija i Zagreba. Putnici će letjeti Boeingom 777-300ER, koji ima osam privatnih apartmana u prvoj, 42 sjedala s ležajem u poslovnoj te čak 310 prostranih sjedala u ekonomskoj klasi. 79

NET.HR

Croatia

SPRDEX

FREEMAIL

ISPOVIJESTI

CHAT

HOTSPOTS

TROSJED

Media: net.hr Title: World Championship of News os ski: Srđan Vrancic the best Croatian Date: 2 April 2017 • Text: Danijhel Popovic

NET IGRICE

IMPRESSUM

UVJETI KORIŠTENJA

MARKETING

Media: net.hr Title: Worldwide Journalists Ski Press: Croatian journalists in hunting on the world thriller and fun Date: 25 March 2017 • Text: Danijhel Popovic

11 Media: narod.hr

Title: SP journalist skiers: Srđan Vrančić the most successful Croatian Date: 25 March 2017 • Text: Danijhel Popovic

Val Cenis front page

Media: hnd Title: Srđan Vrančić The Greatest Croatianin The World Press Room of Skiers Date: 25 March 2017 • Text: Ana Raić-Knežević

Text: Danijel Popovic SPORT

Hrvatski foto-reporter među 10 najboljih novinara skijaša u svijetu od CRO SCIJ Travanj 2, 2017

CRO SCIJ novinari skijaši SCIJ

Šest hrvatskih novinara sudjelovalo je na Svjetskom prvenstvu novinara skijaša što je od 25. ožujka do 1. travnja održano u francuskom skijaškom centru Val Cenis. Na ovom natjecanju koje ima tradiciju održavanja od 1955. godine kada je osnovan Klub međunarodnih novinara skijaša, novinari iz cijelog svijeta natječu se u veleslalomu i nordijskom skijanju.

NOGOMET

KOŠARKA

TENIS

KLUB BORACA

NA RUBU SPORTA

OSTALI SPORTOVI

SPORT  FREEMAIL NOGOMET

SPORT

SKIJANJE

ZAPAŽEN NASTUP

LUDNICA

SVJETSKO PRVENSTVO NOVINARA SKIJAŠA: Srđan Vrančić najuspješniji hrvatski predstavnik 20:56 02.04.2017

Autor: Sportski.net

KOŠARKA

TENIS

KLUB BORACA

NA RUBU SPORTA

OSTALI SPORTOVI Početna

Sport

SP novinara skijaša: Najuspješniji Hrvat Srđan Vrančić

Sport

NOVINARKA NET.HR-A NA SVJETSKOM PRVENSTVU SKIJAŠA: Hrvatski novinari u lovu na svjetski tron i dobru zabavu 21:28 25.03.2017

Autor: Sportski.net

O HND-U

SP novinara skijaša: Najuspješniji Hrvat Srđan Vrančić Piše: Narod.hr - 3. travnja 2017. u 18:12 Tykkää

Foto: CRO SCIJ

AKTUALNO

RASPORED DOGAĐANJA

PRIOPĆENJA

Aktualno > Vijesti

SRĐAN VRANČIĆ NAJUSPJEŠNIJI HRVATSKI PREDSTAVNIK NA SVJETSKOM PRVENSTVU NOVINARA SKIJAŠA 03.04.2017. Šest hrvatskih novinara sudjelovalo je na Svjetskom prvenstvu novinara skijaša u francuskom skijaškom centru Val Cenis. Najbolje plasirani od hrvatskih novinara u veleslalomu bio je Srđan Vrančić, foto-reporter Cropix-a. Nakon što je u utrci veleslaloma bio peti, a u nordijskom skijanju zauzeo 16. mjesto,

Donacija 5 EUR

Vrančić se u kombinaciji plasirao među prvih deset - na sedmo mjesto.

Najbolje plasirani od hrvatskih novinara u veleslalomu bio je Srđan Vrančić, foto-reporter Cropix-a. Nakon što je u utrci veleslaloma bio peti, a u nordijskom skijanju zauzeo 16. mjesto, Vrančić se u kombinaciji plasirao među prvih deset – na sedmo mjesto. Kapetan hrvatskog tima Danijel Popović (Novinar) u veleslalomu je zauzeo 29. mjesto, dok je u nordijskoj utrci bio 14. U kombinaciji je Popović bio 20.

Na ovom natjecanju koje ima tradiciju održavanja od 1955. godine kada je osnovan Klub međunarodnih novinara skijaša novinari iz cijelog svijeta natječu se u veleslalomu i nordijskom skijanju. Kapetan hrvatskog tima Danijel Popović (Novinar) u veleslalomu je zauzeo 29. mjesto, dok je u nordijskoj utrci bio 14. U kombinaciji je Popović bio 20. Hrvatske novinarke Ana Raić-Knežević (Telegram Media Grupa), Barbara Štrbac (Nova TV) i Nina Malnar Travaš

Šest hrvatskih novinara sudjelovalo je na Svjetskom prvenstvu novinara skijaša što je od 25. ožujka do 1. travnja 2017. održano u francuskom skijaškom centru Val Cenis. Danijel Popović Hrvatske novinarke – Ana Raić-Knežević (Telegram Media Grupa), Barbara Štrbac (Nova TV) i Nina Malnar Travaš (slobodna novinarka) također su se natjecale u obje discipline u juniorskoj kategoriji.

Na ovom natjecanju, koje ima tradiciju održavanja od 1955. godine kada je osnovan Klub međunarodnih novinara skijaša, novinari iz cijelog svijeta odmjeravaju snage u veleslalomu i nordijskom skijanju.

Ana Raić-Knežević osma u veleslalomu Od hrvatskih novinara u veleslalomu je najbolje plasiran bio Srđan Vrančić, fotoreporter Cropixa, doskijavši do petog mjesta. Nakon što je u utrci nordijskog skijanja zauzeo 16. mjesto, Vrančić se i u kombinaciji plasirao među prvih deset – na sedmo mjesto.

Ova novinarska skijaška natjecanja održavaju se od 1955. godine kada je osnovan Skijaški klub međunarodnih novinara (SCIJ). Hrvatske boje na ovogodišnjem prvenstvu branit će Danijel Popović (Novinar), Branka Malnar (HRT), Srđan Vrančić (Cropix), Barbara Štrbac (Nova TV), Ana Raić-Knežević (Telegram – Net.hr) i Nina Malnar Travaš (slobodna novinarka). Osim u veleslalomskoj utrci, novinari iz cvijelog svijeta na prvenstvu podmjeravaju snage i u utrci nordijskog skijanja. Tijekom prvenstva novinari imaju priliku upoznati znamenitosti i običaje regije domaćina, a organizirano je i više panela s aktulanim temama.

Kapetan hrvatskog tima Danijel Popović (Novinar) u veleslalomu je zauzeo 29. Barbara Štrbac Raić-Knežević je u veleslalomu bila osma, Malnar Travaš 11., a Štrbac 13.

(slobodna novinarka) također su se natjecale u obje discipline u juniorskoj kategoriji. Raić-Knežević je u

Šest članova Sekcije novinara skijaša Hrvatskog novinarskog društva od 25. ožujka do 1.travnja ove godine sudjeluje na Svjetskom prvenstvu novinara skijaša što se održava u francuskom skijaškom centru Val Cenis.

mjesto, dok je u nordijskoj utrci bio 14. U kombinaciji je Popović bio 20.

veleslalomu bila osma, Malnar Travaš 11., a Štrbac 13. U nordijskoj utrci Štrbac je bila 12., Raić-Knežević 15., dok je Malnar Travaš stigla do 16. pozicije. Branka Malnar-Travaš (HRT) u svojoj je kategoriji veleslalomske utrke zauzela sedmo mjesto. Foto: fah

Šest hrvatskih novinara sudjelovalo je na Svjetskom prvenstvu novinara skijaša što je od 25. ožujka do 1. travnja održano u francuskom skijaškom centru Val Cenis, a najbolji je rezultat ostvario fotoreporter Cropix-a Srđan Vrančić. Na ovom natjecanju, koje ima tradiciju održavanja od 1955. godine kada je osnovan

Na ovogodišnjem prvenstvu okupilo se 170 novinara iz 30 zemalja. Osim u skijaškim natjecanjima novinari su sudjelovali i u panelim o aktualnim temama - cyber sigurnosti i održivom razvoju planinskih područja, a dobili su priliku vidjeti i kandidaturu Pariza za Olimpijske igre 2024. godine. 'Nastup hrvatskih novinara skijaša u Francuskoj pomogli su Trophy rent a car, turističke zajednice Zagreba i Zagrebačke županije, Galeb, Badel 1862, Vindija, Hrvatski skijaški savez, Katunar, OPG Chiavalon, Sobe kod korita i Ski klub Novinar. Iduće godine novinari skijaši okupit će se u bugarskom skijaškom centru Pamporovo, gdje će po prvi puta biti organizirano i atraktivno natjecanje u paralelnom veleslalomu', najavio je kapetan Sekcije novinara skijaša

Klub međunarodnih novinara skijaša, novinari iz cijelog svijeta natječu se u

Hrvatskog novinarskog društva Danijel Popović.

veleslalomu i nordijskom skijanju.

Izvor: HND

Vrančić je, nakon što je u utrci veleslaloma bio peti, u nordijskom skijanju zauzeo

Hrvatske novinarke Ana Raić-Knežević (Telegram Media Grupa), Barbara

16. mjesto, a onda se u kombinaciji plasirao među prvih deset – na sedmo mjesto.

Štrbac (Nova TV) i Nina Malnar Travaš (slobodna novinarka) također su se natjecale u obje discipline u juniorskoj kategoriji.

Kapetan hrvatskog tima Danijel Popović (Novinar) u veleslalomu je zauzeo 29.

Raić-Knežević je u veleslalomu bila osma, Malnar Travaš 11., a Štrbac 13.

mjesto, dok je u nordijskoj utrci bio 14. U kombinaciji je Popović bio 20. Hrvatske novinarke Ana Raić-Knežević (Telegram Media Grupa), Barbara Štrbac

O HND-U Aktualno >

AKTUALNO

RASPORED DOGAĐANJA

PRIOPĆENJA

Vijesti

(Nova TV) i Nina Malnar Travaš (slobodna novinarka) također su se natjecale u obje discipline u juniorskoj kategoriji. Raić-Knežević je u veleslalomu bila osma, Malnar Travaš 11., a Štrbac 13. U nordijskoj utrci Štrbac je bila 12., Raić-Knežević 15., dok

Ana Raić-Knežević

je Malnar Travaš stigla do 16. pozicije.

U nordijskoj utrci Štrbac je bila 12., Raić-Knežević 15., dok je Malnar Travaš stigla do 16. pozicije.

Ove godine razmjenjivat će se mišljenja i informacije o Brexitu, a očekuje se i rasprava o mogućnostima održivog razvoja planinskih krajeva. U sklopu prvenstva održava se i Nacionalna večer. To je prilika za novinare iz više od 30 različitih zemalja da predstave kulinarske specijalitete, pića, običaje i turističku ponudu svoje domovine.

U nordijskoj utrci Štrbac je bila 12., Raić-Knežević 15., dok je Malnar Travaš stigla do 16. pozicije. Nina Malnar Travaš

Branka Malnar-Travaš (HRT) u svojoj je kategoriji veleslalomske utrke zauzela sedmo mjesto.

Sljedeće godine u Bugarskoj

Na ovogodišnjem prvenstvu okupilo se 170 novinara iz 30 zemalja. Osim u skijaškim natjecanjima novinari su sudjelovali i u panelim o aktualnim temama – cyber sigurnosti i održivom razvoju planinskih područja, a dobili su priliku vidjeti i kandidaturu Pariza za Olimpijske igre 2024. godine. ‘Nastup hrvatskih novinara skijaša u Francuskoj pomogli su Trophy rent a car, turističke zajednice Zagreba i Zagrebačke županije, Galeb, Badel 1862, Vindija, Hrvatski skijaški savez, Katunar, OPG Chiavalon, Sobe kod korita i Ski klub Novinar. Iduće godine novinari skijaši okupit će se u bugarskom skijaškom centru Pamporovo, gdje će po prvi puta biti organizirano i atraktivno natjecanje u paralelnom veleslalomu’, najavio je kapetan Sekcije novinara skijaša Hrvatskog novinarskog društva Danijel Popović.

na Net.hr ‘Nastup hrvatskih novinara skijaša u Francuskoj pomogliPovratak su Trophy rent a car, turističke zajednice Zagreba i Zagrebačke županije, tvrtka Galeb iz Omiša, Badel 1862, Vindija, Hrvatski skijaški savez, Katunar, OPG Chiavalon, Sobe kod korita i Ski klub Novinar.

Iduće godine novinari skijaši okupit će se u bugarskom skijaškom centru Pamporovo, gdje će po prvi puta biti organizirano i atraktivno natjecanje u paralelnom veleslalomu’, najavio je kapetan Sekcije novinara skijaša Hrvatskog novinarskog društva Danijel Popović.

“U sklopu prvenstva održava se i Nacionalna večer. To je prilika za novinare iz više od 30 različitih zemalja da predstave kulinarske specijalitete, pića, običaje i turisičku ponudu svoje domovine. Hrvatski tim ove će godine predstaviti ponudu Turističke zajednice grada Zagreba i Turističke zajednice zagrebačke županije, vrhunsku proizvodnju maslinovih ulja OPG-a Chiavalon, posebne sireve i osvježavajuća pića iz Vindije, kobasice OPG-a Kod korita, pića i vino iz Badela i Katunara. U nastupu na prvenstvu pomažu nam i Trophy rent-a- car, tvrtka Galeb i naravno Hrvatski skijaški savez”, dodaje Danijel Popović, kapetan Sekcije novinara skijaša HND-a izrazivši nadu da će tim i ove godine, kao i uvijek do sada, s prevenstva donijeti neku od medalja.

HRVATSKI NOVINARI NA SVJETSKOM PRVENSTVU NOVINARA SKIJAŠA U VAL CENISU 26.03.2017.

Branka Malnar-Travaš (HRT) u svojoj je kategoriji veleslalomske utrke zauzela

Šest članova Sekcije novinara skijaša Hrvatskog novinarskog

sedmo mjesto.

društva od 25. ožujka do 1. travnja ove godine sudjeluje na Svjetskom prvenstvu novinara skijaša u francuskom skijaškom centru Val Cenis.

Ova novinarska skijaška natjecanja održavaju se od 1955. godine kada je osnovan Skijaški klub međunarodnih novinara (SCIJ).

“Iduće godine novinari skijaši okupit će se u bugarskom skijaškom centru Pamporovo,

Hrvatske boje na ovogodišnjem prvenstvu branit će Danijel Popović (Novinar), Branka Malnar (HRT), Srđan

gdje će po prvi puta biti organizirano i atraktivno natjecanje u paralelnom veleslalomu”,

Vrančić (Cropix), Barbara Štrbac (Nova TV), Ana Raić-Knežević (Telegram) i Nina Malnar Travaš (slobodna

najavio je kapetan Sekcije novinara skijaša Hrvatskog novinarskog društva Danijel Popović.

novinarka). Osim u veleslalomskoj utrci, novinari iz cvijelog svijeta na prvenstvu podmjeravaju snage i u utrci nordijskog skijanja. Tijekom prvenstva novinari imaju priliku upoznati znamenitosti i običaje regije domaćina, a organizirano je i više panela s aktulanim temama. Ove godine razmjenjivat će se mišljenja i informacije o Brexitu, a očekuje se i rasprava o mogućnostima održivog razvoja planinskih krajeva. U sklopu prvenstva održava se i Nacionalna večer. To je prilika za novinare iz više od 30 različitih zemalja da predstave kulinarske specijalitete, pića, običaje i turisičku ponudu svoje domovine. "Hrvatski tim ove će godine predstaviti ponudu Turističke zajednice grada Zagreba i Turističke zajednice zagrebačke županije, vrhunsku proizvodnju maslinovih ulja OPG-a Chiavalon, posebne sireve i osvježavajuća pića iz Vindije, kobasice OPG-a Kod korita, pića i vino iz Badela i Katunara", kaže Danijel Popović, kapetan Sekcije novinara skijaša HND-a izrazivši nadu da će tim i ove godine, kao i uvijek do sada, s prevenstva donijeti neku od medalja. Izvor: HND

IZ M

Croatia

Media: Ski Croatia, team web site Title: WC in Val Cenis: Six Croatians in medal hunt • Date: April 2017 • Text: Danijel Popovic

Media: Gloria • Title: My journey to Val Cenis Date: April 2017 • Text: Barbara Strbac

BARBARA ŠTRBAC: MOJA IDILA U FRANCUSKOJ 10.06.2017. u 11:00 Autor: Gloria

U francuskom zimovalištu uzHTML granicu s Italijom reporterka Nove TV Barbara Štrbac Create PDF in your applications with the Pdfcrowd to PDF API

Val Cenis front page

U Val Cenisu me najviše oduševila priroda. Tijekom gradnje skijališta nastojalo se posjeći što manje

Smještaj je tradicionalno francuski, što znači - sve usko i skučeno. Na prvi pogled bila sam neugodno

stabala i zato staze nisu posebno široke, pa dok se spuštate imate dojam kao da razgledavate krajolik,

iznenađena, no soba mi je bila najmanje važna. Vrijeme uglavnom nastojim provesti izvan hotela ili

ali na skijama. Upravo je to iskorišteno za dobar turistički proizvod pa se nude posebni aranžmani,

apartmana, pa se lako naviknem na svaki smještaj. Kao grupa novinara imali smo poseban popust, no

poput skijanja po dubokom snijegu kroz šumu - s vodičima, da gosti ne bi zaglavili u snijegu koji se

primijetila sam da su u usporedbi sa skijalištem u Avoriazu - gdje sam već bila - cijene ovdje mnogo

ovdje zadržava sve do ljeta, kad je u dolini već sve procvjetalo.

povoljnije.

Dašak izvornosti

Umiljata stvorenja

Ne skijam često u Francuskoj, više volim Italiju jer je bliže, no za proljetno skijanje Val Cenis se

Posebno sam uživala u vožnji saonicama koje su vukli psi. Ta avantura dogodila se posve slučajno:

pokazao kao odličan izbor. Čak je bilo i dovoljno snijega iako smo stigli u kasno proljeće. Skijalište je

zalutali smo u šumi i naišli na čudesan prizor. Na stazi je bilo šezdesetak pasa, različitih pasmina,

smješteno na području između Italije i Francuske, gdje se živjelo puno prije razvoja skijaškog turizma.

mirno su stajali jedan do drugoga, bez laveža i skakanja. Vlasnici su nam objasnili da im je za to trebalo

Taj dašak izvornosti mi je iznimno drag i sve je nekako prirodnije nego u nekom razvikanom

puno truda. S njima se mogu igrati i djeca, toliko su nježni i umiljati. Saonice vuče deset pasa, jedan od

zimovalištu. Uz Francuze i Talijane, tu dolazi i mnogo Britanaca, što je prava blagodat za nas koji slabo

njih je vođa i njemu se izdaju naredbe. Ljudi koji ih treniraju znaju ih poimence, najprije ih pozovu, a

razumijemo francuski - svi govore engleski što u Francuskoj baš i nije čest slučaj. PDFCROWD

potom izdaju naredbu. Svako jutro i večer idu u šetnju ili trče bez zaprega i zato se, kažu njihovi

zaključila je ovogodišnju skijašku sezonu te se prvi put vozila u saonicama koje vuku psi,

treneri, tako dobro slažu, međusobno i s turistima.

a najviše je uživala u podzemnom laboratoriju za ﬁziku.

SVJETSKO PRVENSTVO U VAL CENISU: Šest hrvatskih predstavnika u lovu na medalje od CRO SCIJ Ožujak 27, 2017

novinari skijaši Val Cenis

Kao članica Međunarodnog skijaškog kluba, udruge koja više od pola stoljeća okuplja novinare skijaše iz cijelog svijeta, ovog sam proljeća sezonu zaključila u francuskom Val Cenisu. Naime, svake se godine okupljamo na nekoj skijaškoj destinaciji pa je tako na red došla Francuska. Osim za uživanje na snježnim padinama te natjecanje u alpskom i nordijskom skijanju, okupljanje je uvijek odlična prilika za upoznavanje kolega iz drugih zemalja.

Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API

PDFCROWD Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API

Nakošena kuća Uz jednu od cesta pored skijališta nalazi se i neobična nakošena građevina, nekadašnja kućica za stražare koji su čuvali skladište streljiva. Skladište je bombardirano u Drugom svjetskom ratu, a od siline eksplozije kuća je otklizala nekoliko stotina metara, no ostala je cijela - i nakošena. Svi koji u nju uđu osjete laganu vrtoglavicu, no kad se zatvore oči, tijelo je percipira tek kao neravan teren i više Skijaški resort čine Lanslebourg i Lanslevillard, dva sela u dolini Maurienne koja razdvaja uski potočić

Proﬁmedia, Alamy

nema problema.

Francuska soba Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API

PDFCROWD

Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API

PDFCROWD

Skijaše staze - a ima ih 43 - povezane su s dvadeset gondola, sedežnica i vučnica, koje rade i kad padne noć

Reporterski život U nekoliko godina stekla sam širok krug prijatelja. Ovih dana na proputovanju kroz Hrvatsku je kolega s Islanda, lani sam Opatiji našla novinarkom Create PDF in your applications with se theuPdfcrowd HTMLs to PDF API iz Izraela, a u Zagrebu sam ugostila članove našeg Ova novinarska skijaška natjecanja održavaju se od 1955. godine kada je osnovan Skijaški klub međunarodnih novinara (SCIJ). Hrvatske boje na ovogodišnjem prvenstvu branit će Danijel Popović (Novinar), Branka Malnar (HRT), Srđan Vrančić (Cropix), Barbara Štrbac (Nova TV), Ana Raić-Knežević (Telegram – Net.hr) i Nina Malnar Travaš (slobodna novinarka). Osim u veleslalomskoj utrci, novinari iz cvijelog svijeta na prvenstvu podjeravaju snage i u utrci nordijskog skijanja. Tijekom prvenstva novinari imaju priliku upoznati znamenitosti i običaje regije domaćina, a organizirano je i više panela s aktulanim temama.

PDFCROWD

kluba iz Bugarske. Kolege skijaše sretala sam i tijekom izvještavanja o izbjegličkoj krizi, pa u Nici nakon terorističkog napada, na turističkom sajmu u Londonu... Iako se viđamo jednom ili dvaput godišnje, stalno smo u kontaktu, razmjenjujemo informacije, teme i ideje, ali si i profesionalno pomažemo - to je Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API

najveća vrijednost našeg kluba.

Srđan Vrančić

Skijaški resort čine Lanslebourg i Lanslevillard, dva sela u dolini Maurienne koja razdvaja uski potočić

Proﬁmedia, Alamy

Francuska soba Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API

Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API

PDFCROWD

Ljubav na prvi pogled - Barbara Štrbac s psima koji vuku saonice

Krumpir i slanina

Barbara Štrbac s kolegama novinarima u francuskom skijalištu “U sklopu prvenstva održava se i Nacionalna večer. To je prilika za novinare iz više od 30 različitih zemalja da predstave kulinarske specijalitete, pića, običaje i turisičku ponudu svoje domovine. Hrvatski tim ove će godine predstaviti ponudu Turističke zajednice grada Zagreba i Turističke zajednice zagrebačke županije, vrhunsku proizvodnju maslinovih ulja OPG-a Chiavalon, posebne sireve i osvježavajuća pića iz Vindije, kobasice OPG-a Kod korita, pića i vino iz Badela i Katunara. U nastupu na prvenstvu pomažu nam i Trophy rent-a- car, tvrtka Galeb iCreate PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API naravno Hrvatski skijaški savez”, dodaje Danijel Popović, kapetan Sekcije novinara skijaša HND-a izrazivši nadu da će tim i ove godine, kao i uvijek do sada, s prevenstva donijeti neku od medalja.

Iako ovdje nema prestižnih restorana, u Val Cenisu nitko neće biti nezadovoljan gastronomskom ponudom. Lokalno stanovništvo oduvijek je obroke pripravljalo s ograničenim brojem namirnica, no uspjeli su ih turistima "prodati" kao vrhunske delicije. Uživala sam u sirevima te lokalnom specijalitetu

Izgubljeni u snijegu

U Val Cenisu me najviše oduševila priroda. Tijekom gradnje skijališta nastojalo se posjeći što manje

- krumpiru zapečenom sa slaninom, sirom i vrhnjem. Cijene su nešto više od zagrebačkih, dok je u PDFCROWD Smještaj je tradicionalno francuski, štotoznači - sve usko i skučeno. Na prvi pogled bila sam neugodno Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML PDF API

stabala i zato staze nisu posebno široke, pa dok se spuštate imate dojam kao da razgledavate krajolik, ali na skijama. Upravo je to iskorišteno za dobar turistički proizvod pa se nude posebni aranžmani, poput skijanja po dubokom snijegu kroz šumu - s vodičima, da gosti ne bi zaglavili u snijegu koji se ovdje zadržava sve do ljeta, kad je u dolini već sve procvjetalo.

Srđan Vrančić / Hanza Media

Laboratorij pod planinom Val Cenis je područje gdje je Hanibal, slavni vojskovođa iz Kartage, rođen 247. godine prije Krista, prolazio s vojskom na slonovima. Zato je ondje i postavljen neobičan spomenik slona. Pored skijališta,

PDFCROWD

dijelom na francuskom a dijelom na talijanskom teritoriju, nalazi se i tunel u kojem je smješten iznenađena, no soba mi je bila najmanje važna. Vrijeme uglavnom nastojim provesti izvan hotela ili Create PDF in your applications with the Pdfcrowd HTML to PDF API laboratorij za ﬁziku. Ondje radi nekoliko desetaka znanstvenika, uglavnom ﬁzičara, a laboratorij nije apartmana, pa se lako naviknem na svaki smještaj. Kao grupa novinara imali smo poseban popust, no primijetila sam da su u usporedbi sa skijalištem u Avoriazu - gdje sam već bila - cijene ovdje mnogo

otvoren za javnost. Nama su dopustili posjet pa smo naučili ponešto o teorijama o svemiru, njegovom

povoljnije.

postanku i životu. Pa nitko ne može reći da smo se samo provodili - bilo je to zanimljivo, ali i korisno proljetno skijanje.

Umiljata stvorenja

Czech Republic

Media: Pravo • Title: Skiing in the heart of Savoie Alps Date: January 2018 • Text: Petr Kubka

Val Cenis front page

LES QUATRE ÉLÉMENTS : L’EAU

nest...

225103 225104 225105 225106 225107

batman iftar saati 2021 viranşehir kaç kilometre seferberlik ne demek namaz nasıl kılınır ve hangi dualar okunur özel jimer anlamlı bayram mesajı maxoak 50.000 mah powerbank cin tırnağı nedir